Православният календар събира на една дата паметта за просветителя, благословията над лозята и символа на романтичната обич. 14 февруари е от онези редки дни, в които история, традиция и съвременност се преплитат естествено.
Успението на
Св. Кирил Славянобългарски
На 14 февруари Църквата почита успението на Константин Философ – Кирил, създател на славянската писменост заедно със своя брат Методий. Роден в Солун в семейството на Лъв и Мария, той получава блестящо образование в Магнаурската школа в Цариград и си спечелва прозвището „Философ“.
По-късно, заедно с брат си, се оттегля в манастир и поставя началото на славянската азбука, превеждайки богослужебните книги на разбираем за народа език. Кирил умира в Рим през 869 г., оставяйки след себе си духовно и културно наследство, което променя съдбата на славянските народи.
Св. Трифон
и празникът на лозаря
По стар стил на този ден се отбелязва Трифон Зарезан – празник, свързан с грижата за лозята и надеждата за плодородна година. Официалното му честване у нас започва през 1962 г., когато е обявен за професионален празник на лозаря.
След въвеждането на Григорианския календар Българската православна църква премества църковния празник на 1 февруари, но 14 февруари остава Ден на лозаря. Традицията повелява ритуално зарязване на лозята, поливане с вино и благослов за берекет.
Любовта под знака на
Свети Валентин
Свети Валентин е свързван с легендата за тайните венчавки на войници, извършвани въпреки забраната на император Марк Аврелий Клавдий II. Според преданието именно заради тази своя дейност той е осъден на смърт през III век.
Празникът, посветен на влюбените, започва да се отбелязва през XIV век. С времето Валентин се превръща в символ на романтичната любов, макар историческите сведения за живота му да са оскъдни и понякога противоречиви.
Така 14 февруари съчетава в едно почитта към словото, уважението към труда и празника на любовта. Ден, в който традициите не се изключват, а се допълват – с книга в ръка, чаша вино на масата и внимание към хората до нас.
