На 15 май Православната църква отбелязва паметта на свети Пахомий Велики – един от най-влиятелните християнски подвижници от IV век, основател на първия манастир и създател на общежителния (киновиен) монашески живот.
Житие на свети Пахомий
Свети Пахомий е роден в края на III век в египетската област Тиваида. Родителите му били езичници, но още от ранна възраст той усещал вътрешна неприязън към идолопоклонството. Без дори да е чувал за християнството, младежът интуитивно отхвърлял езическите вярвания, търсейки истината.
Когато навършил 20 години, в Тиваида избухнала война и младите мъже били насилствено вербувани за армията. Пахомий не желаел да става войник, но бил принуден да напусне дома си. По пътя войската спряла в град, населен предимно с християни. Те приели непознатите с изключителна доброта и грижовност. Учуден от гостоприемството им, Пахомий попитал защо са толкова милостиви. Отговорили му: „Ние сме християни“.
Това бил първият му досег с вярата в Христос. Пахомий започнал да разпитва за нея и научил, че християните вярват в един Бог, Който заповядва любов към всички хора, милосърдие и добродетелност. Впечатлен от тези истини, той се помолил с думи, изразяващи първия му вътрешен обет:
„Господи, Боже на християните, Който си сътворил небето и земята, помогни ми да Те опозная и да изпълнявам Твоите заповеди.“
Скоро след това Пахомий напуснал армията и се завърнал у дома. Първата му грижа била да намери християнски свещеник и да приеме кръщение. След като бил подготвен, той се кръстил и напълно се посветил на християнския път.
В търсене на истината и духовно наставление
По онова време Църквата била разтърсвана от различни ереси. За да се предпази от лъжеученията и да укрепи вярата си, Пахомий решил да се оттегли в пустинята и да се учи от опитен духовен наставник. В Тиваидската пустиня той открил отшелника Паламон – строг и свят мъж, прочут със своя подвижнически живот.
Въпреки младостта си, Пахомий бил приет от Паламон след изпитание. Животът с него бил изпълнен с непрестанен труд, молитва и лишения. Те предели и тъкали власеници, хранили се само с хляб и вода, спели малко, а останалото време прекарвали в псалмопение и мълчание. Пахомий се подчинявал безпрекословно, а когато сън го налягал, Паламон го извеждал навън да местят пясъчни кошници – упражнение по будност и себеотрицание.
Основаването на общежителния монашески живот
Пахомий все по-често се уединявал в молитва. Веднъж, докато се молел край река Нил, чул глас:
„Засели се тук и построй манастир – мнозина ще дойдат при теб.“
Пред него застанал ангел в образ на монах и му подал дъска с написан устав за монашески живот. След благословия от стареца си, Пахомий се установил в местността Тавена, където създал първия киновиен манастир. Учениците започнали да се стичат при него. Той ги приемал с любов, подлагал ги на изпитания и след това ги постригвал за монаси.
Пахомий създал строг устав, изискващ пълно отричане от личната воля. Монасите нямали право да вършат нищо без благословение от игумена, а по време на труд пазели мълчание, като повтаряли псалми. Всички живеели в пълно равенство, без лична собственост. Никой не можел да стане свещеник, за да се избегне всякакво превъзнасяне. Всеки работел за издръжката на манастира – едни орали и сеели, други предели, тъчали или изработвали съдове.
Светецът се грижел не само за душевното, но и за физическото благосъстояние на братята. Сам той вършел най-тежката работа – готвел, копаел, грижил се за болните. Проповядвал на овчарите в близост и с благословията на местния епископ построил църква за тях. Мнозина били обърнати към Христовата вяра чрез неговото слово.
Делото на свети Пахомий
Когато броят на монасите надхвърлил възможностите на един манастир, свети Пахомий основал още девет. Избрал достойни ученици и ги поставил за игумени. По негово ръководство броят на монасите достигнал над 7 000 души. Освен мъжките обители, той основал и женски манастир на отсрещния бряг на Нил, където сестра му станала първа игуменка.
Пахомий бил обичан и почитан не само заради своето духовно ръководство, но и заради чудесата, които извършвал – лекувал болни чрез молитва и Христовото име. Въпреки славата си, оставал дълбоко смирен. Когато еретици го предизвикали да върви по водата, за да докаже святостта си, той им отговорил:
„Не търся чудеса, а Божията милост и помощ, за да се спася със смирение.“
Наследство
Пахомий Велики умира около 348 г., но духовното му дело продължава да вдъхновява и днес. Той остава в историята като баща на киновиеното монашество – форма на общностен живот, която се разпространява в цялото християнство.
