Организацията за честни избори (ОЧИ) установи значителен ръст в активността на избирателните секции, определени като рискови, с 15% увеличение. Това бе представено в анализа на изборите от 27 октомври, направен от ОЧИ, само ден след като Конституционният съд (КС) обяви за незаконно избора на 16 депутати, поради сериозни нарушения в изборния процес.
Анализът обхваща 1738 избирателни секции, в които за последните три избора са наблюдавани аномалии като промени в активността, изразителна преднина за една партия, необичайно висок брой дописани избиратели или невалидни бюлетини.
В наблюдаваните секции са гласували общо 238 хил. избиратели, което е най-високият резултат за последните пет избора. Въпреки това, цифрата остава сравнително ниска в сравнение с най-високото ниво, измерено през март 2017 г., когато в тези секции са гласували 354 090 души.
Моделът, който сравнява активността на изборите от юни и октомври 2024 г., идентифицира 125 нови рискови секции. В същото време, в 504 секции бе отчетена значителна промяна в политическите предпочитания на избирателите.
Сред районите с най-голям процент от гласовете в рискови секции са Ловеч (10,04%), Смолян (8,53%) и Хасково (7,12%). На общинско ниво, най-голямо увеличение на рисковия вот е регистрирано в Априлци (40,79%), Кочериново (36,52%) и Божурище (29,71%).
Пример за съмнителни резултати е село Яново, където в избирателната кутия са намерени 157 бюлетини, от които почти всички, с изключение на две, са гласували за една и съща партия. В Долна баня, от 77 бюлетини, 40% са били грешни.
Според анализа на ОЧИ, на последния избор най-много от гласовете в рисковите секции са били за партията ДПС – НН, с около 78 574 гласа. Следват ги ГЕРБ с 62 098 гласа, а на трето място е Алиансът, свързан с Ахмед Доган, със 13 866 гласа. Въпреки разцеплението в ДПС, обединените фракции на партията, включващи ДПС-НН и АПС, събират общо над 132 хил. гласа в проблемните секции, което представлява 49% от целия рисков вот.
От друга страна, ОЧИ смята, че изборите в България не са толкова опорочени, в сравнение с други демокрации.
В 286 секции в страната се наблюдава сериозна концентрация на преференциални гласове – над 85% от всички преференции са дадени само за един кандидат. Това води до 27 000 събрани преференции в тези секции. Причините за това явление могат да бъдат две – или кандидатът е изключително популярен и е водил успешна кампания, или са били използвани нелегитимни механизми и/или контролиран вот.
Анализаторите отбелязват някои имена на депутати, които влизат в парламента благодарение на преференциите, въпреки че започват от по-задни позиции в листите, като например Стефан Апостолов и Христина Георгиева. Използването на преференции в листите на „ДПС – Ново начало“ е значително увеличено в сравнение с традиционните стойности за ДПС, като през годините партията е призовавала избирателите си да не използват преференции.
