Днес е 24 май – ден не просто отбелязан в календара, а издълбан в сърцето на всеки българин. Ден, в който цяла България се прекланя пред святото дело на светите братя Кирил и Методий – апостолите на духа, просветата и славянската писменост. Те не само създадоха буквите, те създадоха път – път към знанието, към свободата, към вечността.
В този ден отбелязваме не обикновен празник. Отбелязваме зараждането на нещо велико – българската писменост, глаголицата, първите преводи на свещените книги, първия вик на един народ, решил да има свой глас и свое слово.
И макар далечната 1803 година в Шумен да е първото засвидетелствано честване, именно в 1851 година, в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пловдив, този празник придобива своето възрожденско възвисяване, благодарение на будния дух на Найден Геров. Оттогава нататък този ден не престава да кънти като звън от камбана в душата на народа.
Тържествата се разпростират – от Цариград до Лом, от Скопие до София. Пламва огън, който не угасва: огън на духовна независимост, огън, който разпалва българщината дори в най-мрачните ѝ дни. Делото на светите братя се превръща в знаме – в борба срещу чуждата духовна окупация, в доказателство, че духът на един народ не може да бъде поробен.
И когато България се освобождава, този ден става школа на паметта – в училищата, в храмовете, в сърцата. След въвеждането на Грегорианския календар, датата се премества на 24 май, а с решението на Народното събрание от 1990 година, този ден става официален празник на Република България – ден, в който честваме не просто азбуката, а всичко онова, което тя носи: дух, достойнство, държава.
24 май е ден на българската душа. Ден на светлината, която Кирил и Методий запалиха в нашата история. И днес, в едно време на бързане и забрава, този ден ни приканва да спрем, да се вслушаме и да си спомним кои сме.
Честит 24 май, българи!
Поклон пред буквите, пред словото, пред духа.
