На 29 октомври Църквата почита паметта на св. преподобномъченица Анастасия Римлянка и преподобни Серапион.
Св. Анастасия живяла в Рим по времето на император Деций. В онези години някои християнки решили да напуснат големия град и напълно да се посветят на Бога. Те се заселили в околностите на Рим и основали първата девическа обител в тези земи. За наставница в духовния живот избрали една възрастна и мъдра жена на име София, известна с непоколебимата си вяра и голямо благочестие.
Под нейно ръководство жените водели строг и скромен живот — отдавали се на молитва и труд, като се грижели сами за издръжката си и помагали на бедните в околността. Постепенно тяхната общност се превърнала в истински оазис на Христовата любов към отрудените и страдащите хора.
Под духовното наставничество на София от малка се възпитавала и една девойка на име Анастасия. Тя останала сираче на тригодишна възраст, затова София я прибрала при себе си и станала за нея като втора майка. Грижела се за възпитанието и образованието ѝ, като я въвеждала в християнските истини и евангелските добродетели.
Анастасия израснала в монашеската общност и впечатлявала всички не само с красотата и образованието си, но и с благородния си характер. Била кротка, трудолюбива, смирена и винаги изпълнена с молитвен дух.
По това време император Деций започнал жестоки гонения срещу християните. В опит да възвърне авторитета на държавната власт, той постановил всички поданици да принасят жертви на езическите богове. Един ден фанатизирани езичници донесли на властите, че извън града, в една обител, живее красива девойка, която почита Разпнатия Христос и отказва да се поклони на идолите.
По заповед на императора войници били изпратени да я заловят. Опитвали се с увещания да я склонят да се отрече от вярата си, но без успех. Тогава прибегнали до мъчения. Анастасия останала твърда в изповядването на Христа, поради което била обезглавена.
София и сестрите от обителта погребали тялото ѝ с дълбока почит и благоговение. Така младата девица Анастасия приела мъченически венец и останала завинаги пример за непоколебима вяра и духовна сила.
