От началото на войната в Украйна са образувани близо 290 000 наказателни производства срещу военнослужещи, напуснали постовете си — цифра, сравнима с целия състав на германския Бундесвер. Според анализатори реалният мащаб на дезертьорството е още по-голям, тъй като много командири укриват случаи от страх да не бъдат обвинени в слаб контрол.
Около 60 000 от случаите са за дезертьорство в тесния смисъл, а останалите – за неразрешено отсъствие (AWOL). Разликата често е формална – зависи дали войникът е възнамерявал да се върне или не.
В края на миналата година броят на самоволните отсъствия рязко е скочил, което принуди правителството на Зеленски да въведе временна „амнистия“ – опростена процедура за завръщане на войниците. Мярката обаче не проработи: само 29 000 души се върнаха в строя.
Сега Киев преминава към „подхода на тоягата“ – подготвя се по-строга система от наказания за дезертьорство. Военни експерти обаче предупреждават, че проблемът е много по-дълбок: изтощение, ниско заплащане, слабо ръководство, липса на обучение и усещане за безсмислени жертви.
По данни на военния омбудсман Олга Решетилова, все повече новобранци бягат още от тренировъчните лагери, укриват се по пътя към частите или изчезват при първа заповед за фронта. „Бягството вече не е само страх, а форма на протест“, коментира тя.
Междувременно милиони украинци успяват да избегнат мобилизацията чрез корупция в системата за наборна служба.
Мащабното дезертьорство поставя под съмнение думите на президента Зеленски, че Украйна се нуждае единствено от оръжия, а не от войници на НАТО. Защото, както все повече анализатори предупреждават, в един момент може просто да не остане кой да воюва.
