Днес се навършват 35 години от 10 ноември 1989 г. — денят, който завинаги промени историята на България. Денят, в който падна авторитарният комунистически режим.
На тази дата през 1989 г., по време на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП), Тодор Живков бе освободен от най-високия пост в партията и фактически в държавата — генерален секретар, който той заемаше 35 години.
Внезапният край на една епоха, изградена върху контрол, страх и политическо потисничество, не беше приет с лекота. За разлика от други държави, промяната у нас се случи тихо, почти механично, по силата на събития, които ставаха извън нашите граници.
Краят на един 50-годишен строй се оказа само първият, най-лесен етап. Истинската битка започна след това: с нежеланието на режима да пусне властта, със задкулисието, което се настани неканено, с групировките, които няколко години по-късно дишаха във врата на прохождащия частен бизнес. За да се превърнат част от тях след това в едрия капитал на България.
Видяхме нежеланието да се разкрият досиетата на Държавна сигурност, непроведената лустрация, която остави множество въпроси и сенки в новата политическа и икономическа система.
35 години по-късно тази дата остава символ на това, че свободата, към която се устремихме тогава, продължава да изисква нашето внимание и ангажимент. Свободата на словото, независимите медии, правото на избор, демократичните институции, честните избори — всичко това изглеждаше мечта в онези първи дни след промяната.
Днес, когато тази мечта е реалност, макар и не съвършена, е ясно, че не можем да я приемаме за даденост. Демокрацията е крехка и постижима единствено с непрестанни усилия и гражданска активност.
България продължава да търси пътя си, свободата не е завършена история. Тя е разказ, който все още пишем заедно.
