Колективни средства за защита (КСЗ) в България: Скривалища и противорадиационни укрития
Колективните средства за защита (КСЗ) представляват ключова част от националната система за защита на населението при извънредни ситуации. КСЗ включват инженерни съоръжения като скривалища и противорадиационни укрития (ПРУ), предназначени за безопасно укриване на хората при въздушни нападения, използване на бойни отровни вещества, радиоактивни материали или биологични агенти. Освен това, КСЗ могат да бъдат и подземни помещения с двойно предназначение – основно мирновременни, и допълнително използвани като защитни съоръжения, например гаражи, подлези, тунели и други подземни помещения.
Противорадиационните укрития (ПРУ) се изграждат и в сутеренните части на жилищни, промишлени и обществени сгради. Те осигуряват временна защита на населението, като същевременно могат да се използват и за други цели, без да се нарушава основното им предназначение.
Съгласно Закона за защита при бедствия КСЗ могат да бъдат публична държавна собственост, общинска собственост или частни обекти. Управлението и поддържането на КСЗ се извършва от ведомствата, на които са предоставени, от кметовете на общини или от частните собственици. Редът за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита, както и техническите изисквания, се определят чрез наредба на Министерския съвет, по предложение на министрите на вътрешните работи, отбраната и регионалното развитие.
С Постановление на Министерския съвет № 60 от 17 март 2009 г. бе приета „Наредба за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита“ (обн. ДВ. бр. 23 от 27 март 2009 г., изм. и доп. ДВ. бр. 16 от 19 февруари 2013 г.).
На територията на област Пловдив са разположени общо 34 колективни средства за защита с публична държавна собственост и два обекта на Български държавни железници. От тях 15 са скривалища, а 21 са противорадиационни укрития (ПРУ), като всички се намират в град Пловдив.
В почти всички избени помещения на жилищни блокове, построени в периода 1970–1990 г., са предвидени помещения за ПРУ. Те имат метални врати и капаци на прозорците с гумени уплътнения, но често липсва принудителна вентилация. Само малка част от тези съоръжения са в добро техническо състояние. След 1990 г. задължението за инвеститорите да осигуряват ПРУ във всяка нова сграда отпада. Съвременните дограми обаче осигуряват висока херметизация, което подобрява защитата на помещенията.
За защита на населението могат да се използват също избени помещения, подземни паркинги, гаражи и подлези, които при нужда могат да бъдат преустроени за укриване при въздушни нападения и радиационни аварии.
КСЗ се категоризират в четири технически категории в зависимост от състоянието им:
-
II-ра категория – задоволително състояние, готови за използване с минимални средства (15 обекта).
-
III-та категория – лошо състояние, изискват финансови средства и строително-монтажни работи (15 обекта).
-
IV-та категория – неизползваеми, нуждаещи се от значителни ремонти (6 обекта).
Колективните средства за защита се държат заключени и при необходимост въвеждането на укриващите се се извършва по указания на ръководителя или служителите на съоръжението, съгласно чл. 27, ал. 1 от наредбата за КСЗ. Части от КСЗ могат да имат и друго предназначение, което не пречи на основното им използване за укриване на населението.
Техническото състояние на КСЗ зависи от множество фактори, включително финансовите възможности на собствениците. Някои съоръжения са добре поддържани, докато други изискват значителни ремонти на конструкцията, електрическото и ВиК оборудването, пише „Фокус“.
Снимка: „Фокус“
