След години на бездействие и формално отбиване на номера, държавата и общините в област Пловдив най-после признават очевидното: близо 5000 деца – или 9% от всички ученици – изчезват от класните стаи, преди дори да завършат. Това, което доскоро беше „социален проблем“, вече се превръща в икономическа катастрофа – бизнесът няма кадри, социалната система се задъхва, а следващото поколение расте неграмотно и без шанс.
Областният управител проф. Христина Янчева говори за мобилни екипи, проверки, актове и наказателни постановления – цели 264 акта и 240 глоби само за половин година. Но кой носи отговорност за това, че десетилетия наред институциите си затваряха очите, докато децата отпадаха безследно?
По информация на директора на РУО-Пловдив Иванка Киркова в момента действат 23 мобилни екипа, които се опитват да върнат децата в клас. Фокусът сега бил върху седмокласниците, докато реалният проблем – фиктивните записвания и масовото бягство от училище – остава хроничен. Министерството обещава повече контрол. Поредното обещание.
Причините са до болка ясни – бедност, апатия, ранни бракове, липса на образование в самите семейства. Но никой не казва ясно: институциите години наред бяха парализирани от страх, безразличие или удобство, докато стотици деца бяха изтървани по пътя към една по-добра съдба.
И сега, когато пожарът вече гори с пълна сила, започваме да търсим маркучи.
