На 8 януари се отбелязва Денят на родилната помощ, по-известен в народната традиция като Бабинден. По стар стил празникът се чества на 21 януари, а по нов – на 8 януари.
Бабинден е един от най-големите български женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които в миналото са помагали при раждането на младите майки. Обредите на този ден са насочени към изразяване на почит и благодарност към възрастните жени, „бабували“ на родилките, и към пожелания за здраве, плодовитост и леко раждане.
Празникът води началото си от праславянските времена и е бил особено почитан през Възраждането. Днес голяма част от обредността е загубена, но Бабинден продължава да се отбелязва, най-вече от по-възрастните, с много смях и веселие.
По традиция още преди изгрев слънце майките с деца до тригодишна възраст отивали на чешмата за „мълчана вода“, в която слагали стрък босилек или здравец. Сапун и нова кърпа били носени в дома на бабата-акушерка, където се извършвало обредното „поливане“. Жените измивали ръцете на бабата, дарявали я с пешкир, а тя от своя страна ги благославяла за здраве и плодовитост, като връзвала китка здравец с червен и бял конец.
Вярвало се, че водата, минала през ръцете на бабата, има пречистваща и лечебна сила. С нея се измивали децата, а бабата дарявала малчуганите с чорапки, ризки и сребърна монета, вързана с мартеничка.
На обяд празникът продължавал с богато угощение в дома на бабата. Булките и невестите носели погачи, баници, кокошка и вино или ракия. Следвало весело пиршество с песни, танци и закачки, често със символичен и шеговит характер, а по-късно към празненството се присъединявали и мъжете.
От 1951 година Бабинден официално е обявен за Ден на родилната помощ, в който се отдава признание и на труда на акушерките и гинеколозите – хората, които и днес продължават мисията да помагат за раждането на нов живот.
