На 9 септември България отбелязва дата, която и до днес разделя обществото. За едни това е ден на социална промяна, а за други – черна дата, белязана от насилие и ликвидиране на демокрацията.
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев е свалено, а на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Властта е взета с подкрепата на Трети украински фронт на Червената армия.
Тези събития предизвикват мащабна политическа, икономическа и социална трансформация. България прекъсва отношенията си с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
Вълна от насилие и репресии С промяната идват и насилие и репресии. В първите месеци след 9 септември страната е обхваната от вълна от беззакония. Постепенно, чрез създаването на т.нар. „Народен съд“ в края на 1944 г., властите поставят насилието под контрол.
По различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. „Народният съд“ осъжда на смърт 2730 души, сред които министри, депутати, журналисти, кметове, свещеници и учители.
Един ден, различни интерпретации Оценката на историческите събития остава предмет на дебат. Преди 1971 г. датата е описвана като „народно въстание“. До 1989 г. се определя като „социалистическа революция“. След падането на комунизма събитието често се квалифицира като „военен преврат“.
Историята на 9 септември 1944 г. остава разделяща тема – едновременно символ на коренна промяна и напомняне за жертвите на политическото насилие.