На 4 септември милиони потребители в редица държави, включително България, се сблъскаха с неочакван срив на услугите на Google.
Според експерта по киберсигурност Христиан Даскалов, причината е вътрешен технически проблем, а не кибератака:
„Сривът е свързан със софтуерен проблем в така наречения контролен слой на управлението на облачните системи. Оттам се насочва целият трафик и натоварване. Ако се направи модификация, която не е добре тествана, може да се получи регионален проблем от този тип.“
По думите му подобни инциденти не са единични. В последните месеци Google е преживял няколко прекъсвания на услуги, свързани с облачни ресурси, които обаче не са получили значително медийно внимание. Компанията обикновено възстановява достъпа за няколко часа, но финансовите загуби се измерват в милиарди.
Устойчивостта – липсващият елемент
„Само услугата за електронна поща на Google се използва от 2,5 милиарда души по целия свят. Въпросът за устойчивостта не е толкова при компанията, която има вътрешни стандарти и може да възстанови системата бързо, а при нас като обикновени потребители и граждани – нашата устойчивост не е на необходимото ниво,“ коментира Даскалов пред Bulgaria ON AIR.
Той подчерта, че няма нужда потребителите да сменят паролите си, защото информацията им не е компрометирана.
Експертът препоръчва създаването на локални копия на пощата и документите, за да се запази достъпът до важни данни дори при срив или компрометиране на акаунта. Същото важи и за навигацията – офлайн карти могат да се окажат незаменими при загуба на интернет връзка.
Липсата на тези елементарни мерки се пренася и в професионалната среда, където служители често допускат същите грешки, водещи до по-големи проблеми.
Колко чести ще са сривовете?
„Добра практика е разделянето на различните услуги. Проблемът вчера беше, че услугите на Google се ползват от много други доставчици, включително в електронното правителство. В Турция дори доведе до правителствена криза. Затова е важно да имате план – ако една част от доминото падне, да не срути цялата кула,“ обяснява Даскалов.
По думите му подобни сривове ще стават все по-чести, ако не се премахнат „тесните места“ в архитектурата на системите.
Необходимо е планиране, превенция и алтернативни решения – от резервни методи на плащане до осигуряване на допълнителни мобилни клетки при масови събития. Мерките често не са скъпи, но пренебрегването им в крайна сметка вреди на клиентската удовлетвореност и на приходите.