Малцина днес си спомнят, че България някога е била водещ производител на памук в Европа. Тази традиция, почти изчезнала след 1989 г., днес се опитва да намери нов живот. Към момента едва 64 земеделски стопани в България отглеждат памук, ползвайки субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ по интервенцията „Специално плащане за култура – памук“. Тези стопани обработват около 20 000 дка, при квота от 33 000 дка, показват данни на agri.bg.
От вековни традиции до съвременни предизвикателства
Производството на памук в България датира от дълбока древност. В началото на миналия век страната ни е била начело в Европа по площи, засяти с тази култура. През 80-те години на миналия век памук се е отглеждал на впечатляващите 1 милион декара както в Южна, така и в части от Северна България. С годините обаче, закриването на фабриките за първична преработка довело до рязък спад, достигайки едва 3-4 хиляди декара към 2002-2004 г.
След присъединяването на България към ЕС и въвеждането на субсидии, интересът към памука отново нараства, макар и с редуцирана квота от 100 000 на 33 000 дка. В рамките на Европейския съюз само България, Гърция и Испания имат право да отглеждат памук. Докато у нас производителите са 64, в Гърция те са над 40 000.
Проф. Нели Вълкова, директор на Института по полски култури в Чирпан, подчертава: „България разполага с традиции, семена и площи за възстановяване на памуковото производство. При наличие на инвестиции в машини и съоръжения за първична преработка, земеделците могат бързо да осигурят необходимите количества.“
Потенциал и пречки
Според проф. Вълкова, страната ни разполага с около 600 000 дка подходящи земи за памук в Южна и отчасти в Северна България. На пазара се предлагат български, американски и гръцки сортове, което позволява бързо засяване на нови площи.
Основните проблеми обаче остават:
- Ограничена механизация: В България има много малко машини за прибиране на памук.
- Монопол: Съществува само една изкупвателна организация – „Текстилни влакна“ – Хасково, което ограничава пазара.
- Воден дефицит: Отглеждането на памук изисква добре работещи поливни системи и много вода, а България в момента изпитва недостиг и от двете.
През последните 2-3 години гръцки фабрики проявяват интерес към българския памук, изкупувайки част от продукцията. За да бъде ефективна обаче, преработката трябва да се случва на местна почва.
Барутът – неочакваният спасител на памуковата индустрия?
Надежда за възраждане на памуковото производство у нас идва от неочаквана посока – оръжейната индустрия. Късовлакнестите сортове памук, които се отглеждат в България, са изключително подходящи за производство на барут, тъй като влакното им е с висока здравина и дават добри добиви.
Процесът е следният: суровият памук се прибира с комбайни и се транспортира до цехове, където се отделя влакното от семето. Балираното влакно може да се използва в оръжейната промишленост.
„Семето се отделя и от една страна може да се използва за засяване, от друга страна може да се използва като масло, което също може да намери приложение във военната промишленост като смазка. Нашите памуци съдържат много високо съдържание на масло, за разлика от дълговлакнестите, които се отглеждат в Гърция и Испания“, разяснява проф. Вълкова. Разходите за български семена са ниски – около 5 лева за килограм, като за декар са необходими два килограма.
Очаква се скоро да бъде създадена нова фабрика за барут в България. ВМЗ-Сопот и германският оръжеен гигант Rheinmetall ще формират съвместно дружество, което ще управлява два нови завода – за производство на енергийни материали и заряди, както и за 155-милиметрови боеприпаси.
Проф. Нели Вълкова допълва: „От нашите памуци, след обработка със сярна и концентрирана азотна киселина, се получава нитроцелулоза, която е силно възпламенима и се използва за направата на барут.“
Възможно ли е военната индустрия да даде нов живот на един забравен български поминък и да възроди памуковото производство у нас? Времето ще покаже.
