Пловдив днес е град със смачкана енергия и потъпкано достойнство. Един град, който векове наред е бил символ на култура, духовност и свободолюбие, а днес е поставен на колене от хора, които го смучат като вампири – без срам, без свян, без капка отговорност.
„Каузи за пари и власт“, „Съединени за пари и власт“, „Граждански гладници за пари и власт“, „Независими за пари и власт“ – така може да се чете политическата карта на Пловдив. Красивите имена и лозунги отдавна са само фасада. Истинската същност е една: апетит за още пари, още влияние, още постове.
Бивши кметове, местни дирибеи, партийни величия с амбиции до небето – всички те в продължение на години редят и пренареждат картите на местната власт. С едно-единствено мото: „Всичко за нас, трохи за гражданите.“
Нито една от големите партии не е невинна. Всички те са излъчили свои послушници, които вместо да управляват в името на Пловдив, разсипаха града. Улици – в дупки, квартали – забравени, културата – превърната в евтин PR. За младите – емиграция, за възрастните – мизерия.
И докато пловдивчани висят по задръствания, „елитът“ си играе на ротации – днес в едната партия, утре в другата, все едно е личен бизнес проект.
Въпросът е прост: ще намери ли Пловдив сили да се освободи от тези кръвопийци? От тези, които години наред превърнаха общината в лична касичка, а гражданите – в заложници на „каузи“ за постове и обществени поръчки?
Ако отговорът е „не“, значи ни чака още от същото – празни обещания, дребни подкупи и нови поколения „гладници за власт“. Но ако отговорът е „да“, тогава Пловдив има шанс отново да бъде това, което заслужава: град на свободни и горди хора, а не на унизени и употребени граждани.
