Изобщо не очаквах, че нашето поколение (и всичко, свързано с него) ще се случи толкоз държеливо. Нещата, които гледах и слушах като шестнайсетгодишна, някак продължават да са наоколо и до днес. Мадона продължава да тича напред-назад по гащи и да прави турнета, Дженифър Лопез не спира да гледа премрежено по първите страници, а Том Круз все така прескача влакове в преследване на невъзможните си мисии.
Новото е някак старо, искам да кажа. Радиата и клубовете въртят песни отпреди 30 години, телевизиите повтарят вече видяно и дори модата е зациклила. Когато бях тийнейджър, между нещата, които аз харесвах, носех и мислех, и нещата, които родителите ми харесваха, носеха и мислеха, имаше гигантска разлика. Никаква допирна точка. Пак имаше нови версии на стари моди и песни, но далеч по-рядко. Сега обаче, с малки изключения, аз и децата ми носим, слушаме, гледаме и следим почти едно и също, и разликата между поколенията не е особено драматична. Така ми се струва. Връзката на моите деца с 90-те е по-солидна, отколкото е моята с 50-те например, а ние в техните очи не сме така овехтели, както всички възрастни бяха в моите очи навремето. И още не мога да реша дали това е нещо хубаво или е по-скоро застой.
Аз съм човек на новото и на промяната, и затова ми омръзна вече сто години да гледам едни и същи физиономии по филмите, новините и клиповете. Искам нови бионсета, брадпитове и дейвидбекъми. Нови ярки звезди и възхитителни революции. То не че съвсем няма, ама са бледи и не мога да си представя, че ще продължат да греят и по времето на моите внуци, а пък последните възхитителни революции скоро ще навършат 20 години. Сега, когато загледахме пак и “Шогун”, съвсем се почувствах така, сякаш светът е спрял и не само не върви напред, ами като че ли и назад взе да се движи. Направо на нафтова печка ми замириса. Все едно още съм си тийнейджър, само че в тяло на лелка.
Така като се замисля, не е лошо, че нашето поколение получи тази възможност да се запази по-дълго адекватно и младо, но се опитвам да преценя на какво точно се дължи това дълголетие – на липсата на нова реколта читави революционери, дизайнери, архитекти, певци и актьори, на нежеланието на овехтелите динозаври да се оттеглят или на всеобща ментална парализа, породена от естественото невежество и изкуствения интелект. Последното най ме притеснява.
