Негативното мислене е склонността да се фиксираме върху лошото, да очакваме провал или да тълкуваме дори неутрални събития по отрицателен начин. То често се изразява чрез мисли като:
„Не съм достатъчно добър“, „Сигурно пак ще се проваля“, „Никой не ме харесва“.
Какво казват психолозите?
Според експертите негативното мислене е повече от лош навик – то може да доведе до:
-
хроничен стрес
-
тревожност и депресия
-
напрежение в отношенията
-
ниска мотивация и самочувствие
Д-р Мартин Селигман, основател на позитивната психология, подчертава, че нашият „обяснителен стил“ е решаващ. Ако вярваме, че всяко лошо събитие е наша вина и ще продължи завинаги, ние сами затваряме кръга на негативизма.
Кои хора са по-уязвими?
Негативното мислене може да засегне всеки, но е по-често при:
-
преживели травма или хроничен стрес
-
перфекционисти
-
хора с ниско самочувствие
-
израснали в негативна среда
-
страдащи от тревожни и депресивни разстройства
Две гледни точки
-
Повечето психолози са единодушни: нужно е да се учим да мислим позитивно, да предизвикваме и заменяме отрицателните мисли.
-
Но д-р Габор Мате е на друго мнение – според него негативното мислене може да е форма на смелост. То ни кара да свалим розовите очила, да поемем отговорност за живота си и да видим ясно разрушителните модели във взаимоотношенията си.
Как да променим негативните мисловни модели?
-
Разпознай мислите – записвай ги, открий повтарящите се теми.
-
Предизвикай ги – задай си въпроси: „Това факт ли е?“ „Има ли доказателства за обратното?“
-
Замени ги с по-реалистични – вместо „Ще се проваля“ опитай с „Ще дам най-доброто от себе си“.
-
Практикувай благодарност – всеки ден отбелязвай 3 неща, за които си благодарен.
-
Ограничи негативните влияния – избягвай токсични хора и натоварващи медии.
-
Потърси професионална помощ – терапията може да отключи трайна промяна.
