Най-голямата частна инвестиция у нас в проучване на археологически обект и в популяризирането му, направена от Дънди Прешъс Металс, изведе мина Ада тепе на международната сцена.
Заглавието не е журналистическа хипербола, а „изненадващо откритие“ (цитат от научна публикация). Направено е от български археолози при проучванията им през последните двайсетина години.
Научното съобщение синтезирано гласи: „Ада тепе е най-древният известен на науката засега златодобивен рудник в Европа. Намирал се е в Източните Родопи, в района на днешния Крумовград и е разработван през късната бронзова епоха (в българските земи е датирана 1650 – 1200 г. пр. Хр.). Спасителните археологически проучвания на Ада тепе започват 2001 г., след регистрацията на златното находище „Хан Крум“. Екип на доц. Георги Нехризов проучва светилище в най-високите части на върха. Между 2002 – 2005 г. в района са открити следи от старо рударство, които показват, че добивът на злато на Ада тепе е от началото на ХV в. пр. Хр. Ръководител на екипа за тези археологическите открития е доц. Христо Попов, днешният директор на Националния археологически институт с музей. Благодарение на това у нас започна да се развива минната археология и проучванията на древния рудник и сателитните му структури става научен проблем с високо значение за европейската археологическа наука…“
А сега да продължим с коментар в стила на Goldmine. Ада не е пъкъл, а с ударение на последното А на турски е остров – значи може да кажем, че златният остров в Източните Родопи е открит и разработван от праисторическите ни прадеди преди около 3500 години.
Най-горе на билото създават светилище, което почитат до късната елинистична епоха. Сред ранните им дарове са положените в цепнатините на основната скала бронзов връх на копие и две двойни бронзови брадви, датирани ХIV-XIII в. пр. Хр. При разкопките са открити фрагменти от хромели и чукалки за смилане на рудата, както и каменни леярски калъпи, които говорят за развитие на бронзова металургия.
Останките от стария рудник и селището, свързано с него, са на повече от 200 декара от върха и по склоновете на Ада тепе. Древните рудари са добивали златото чрез открит способ от кварцовите жили, достигащи до повърхността.
Според археолозите около 40-50 праисторически миньори са работели в рудника по време на неговата активна експлоатация. Този период е траял около 150-200 години, а след това по неизвестни причини той е напуснат и едва в началото на ХХI век отново е преоткрит.
Рударите сигурно са намерили златното находище на Ада тепе, дошли от другаде с професионален опит и организация за „геоложки проучвания, рудодобив, металургия и търговия на златото“, казано на съвременен език. Откъде – археолозите още нямат отговор, но според тях по това време вече има професионални миньори и металурзи с добри познания и умения. По това време, определяно като бронзова епоха, „минното дело в Европа вече е основен икономически сектор“.
След като изгребали няколко метра от билото, миньорското селище било преместено на централно място върху оформената площадка. Преди това са били изградени временно 20 колиби в две успоредни редици недалеч по склона на върха. Тези и следващите постройки са били доста семпли. В основата на леката им конструкция е бил каменен цокъл, а върху него се преплитали пръти, измазани с глина. Около селището била изградена и каменна стена за защита от неканени „гости“ с агресивни намерения. Битът на рударите е бил беден. Те са добивали златото, но богатството не е било за тях. Вероятно то се е отправяло към древните цивилизации от района на днешна Гърция, Западна Мала Азия, островите в Егейско море. По това време цъфтели Микена и Троя.
За да придобият по-точна представа за древния рудодобив и обогатяване, екип на доц. Попов прави експеримент, следвайки същите процедури като през ХV в. пр. Хр. Целта е с помощта на копия на стари сечива от камък и дърво и с методи, използвани в древността, да се добие злато от кварцовите жили на Ада тепе. Експериментът минава на два етапа. С помощта на сечивата е добита скална маса от богата рудна жила. Близо цяло денонощие нагряват скалата и успяват да добият около 350 кг богата със златно съдържание руда. След това я сортират, смилат като фино брашно и я промиват. Успяват да добият около 30 гр злато. Този експеримент е много полезен за учените, тъй като получават нагледни отговори на някои от въпросите, които ги вълнуваха – за развитието на тогавашното общество, за технологиите за добив на злато, които са владеели тогава.
Според доц. Христо Попов международно признатия успех на резултатите от проучванията на Ада тепе стана възможен благодарение и на най-голямата частна инвестиция у нас в археологически обект и в популяризирането му, направена от Дънди Прешъс Металс с подкрепата на вицепрезидента на компанията д-р инж. Илия Гърков. С голям интерес бяха приети изложбите „Първото злато. Ада тепе – най-стария златен рудник в Европа“ във Виена и „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха“ в София през 2017 г., както и солидния научен труд със същото заглавие, издаден през 2018 г.
Източник: goldminebg.eu
Видео: 24chasa.bg
