Омбудсманът: Не е справедливо – трябва санкции за ВиК операторите и по-ниски цени при лошо качество
Омбудсманът Велислава Делчева остро възрази срещу идеята за въвеждане на т.нар. такса „водомер“. Според проекта на новия Закон за водоснабдяването и канализацията, внесен от Министерския съвет, сметките за вода ще се формират от два компонента – фиксирана цена за достъп и плащане според реалното потребление. Фиксираната такса е разделена на три части – за доставка, отвеждане и пречистване.
„Категорично не приемам въвеждането на отделни цени за достъп и за изразходвано количество при битовите потребители. Това ще натовари допълнително гражданите, без да гарантира по-качествена услуга“, посочва Делчева в становището си до Народното събрание.
Такса и без потребление
Законопроектът предвижда потребителите да плащат дори когато няма реално ползване на вода. Това засяга сериозно близо 258 хиляди души от 87 общини, които към края на август 2025 г. са с нарушено водоснабдяване. „Хората ще бъдат принудени да плащат за достъп, без реално да получават вода – това е несправедливо“, подчертава омбудсманът.
Подобен проблем възниква и за собствениците на необитаеми жилища. По данни от преброяването през 2021 г. близо 39% от жилищата у нас не се използват постоянно. Въпреки това собствениците им също ще дължат такса „достъп“.
Рискове от по-скъпи сметки
Според Делчева проектът не гарантира, че цената за достъп ще е социално поносима и няма механизъм за ограничаване на бъдещи увеличения. Не са предвидени и компенсации за уязвимите потребители.
Омбудсманът настоява, че ако този компонент остане, законът трябва ясно да регламентира кои разходи покрива – единствено инфраструктурни. Тя предлага също така въвеждане на по-ниски тарифи, когато водата е с лошо качество, както и санкции за операторите, които не спазват нормативните изисквания.
Водомери с дистанционно отчитане
Проектът предвижда всички нови водомери, както и подменяните стари, да бъдат задължително с дистанционно отчитане и „отворен протокол“. Това ще оскъпи подмяната, която и без това се прави на всеки 10 години.
„Липсва обосновка защо е нужно това задължение и каква ще е финансовата тежест за хората. То трябва да остане като възможност, а не като изискване“, коментира Делчева. В момента цената за монтаж на такъв уред в София варира от 147 до 374 лв.
Принудително събиране и за малки дългове
Законът предвижда ВиК операторите да могат да искат съдебно изпълнение за неплатени сметки – дори при минимални задължения. „Това може да доведе до съдебни разноски, по-големи от самата сметка. Задължително трябва първо да има покана за доброволно плащане и възможност за разсрочване“, предупреждава омбудсманът.
3,7 млрд. лв. нужни за ВиК мрежата
На първото заседание на Националния борд за водите стана ясно, че за подмяна на остарялата ВиК мрежа в страната са необходими 3,7 млрд. лв. Вицепремиерът Атанас Зафиров посочи, че едва 25% от проектите, внесени от общините, са за ВиК инфраструктура.
„Посоката е правилна, но темпото е твърде бавно – амортизацията изпреварва обновяването“, заяви той. По думите му държавният бюджет ще финансира над 500 проекта, а и Българската банка за развитие може да се включи.
Бордът ще заседава два пъти месечно, а веднъж месечно председателят ще докладва пред парламента. Следващата среща е насрочена за 9 октомври.
