Темата за въвеждане на четиридневна работна седмица все по-често навлиза в регулацията на трудовия пазар в Европейския съюз. Последно такова предложение се чу в Гърция като част от мерките за повишаване на гъвкавостта на пазара на труда.
От началото на пандемията насам няколко европейски страни проведоха мащабни експерименти, чиито резултати са повече от окуражаващи. Това повдига въпроса дали има поле за освобождаване на регулациите и в България, коментира икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Концепцията може да бъде реализирана по два основни начина:
- Намаляване на дните, запазване на часовете (4х10): Този подход запазва общия брой работни часове седмично. Ако стандартът е бил пет дни по осем часа, новият модел е четири дни по десет часа. Основната цел е да се запази досегашната производителност на труда.
- Намаляване на дните и часовете (4х8): Тук се запазва осемчасовият работен ден, но с един ден по-малко седмично. Този модел прави смелото допускане, че повишената мотивация на работниците води до по-малко непродуктивно време, и съответно – до повишение на производителността на работния час.
Изследванията в Европа показват силни позитивни ефекти, особено що се отнася до удовлетвореността и задържането на служители.
Мащабен португалски експеримент тества втория подход – съкращаване на работните часове (средно с около 14% от седмичните часове).
- Бизнес резултати: Почти 4/5 от фирмите отчитат ръст на приходите, а 70% – на печалбите. Повечето компании не съобщават за повишение на разходите.
- Човешки ресурси: Най-важният резултат е значителният спад на отсъствията от работа (при почти половината фирми), съчетан със спад на напускането на работници.
- Благосъстояние: Работниците оценяват психическото си здраве като по-добро, имат повече време за семействата си и намират повече удовлетворение в работата. Тези ефекти са по-ясно изразени при жените.
Сходен експеримент във Великобритания, обхващащ 61 фирми и близо 3000 души, използва смес от двата подхода.
- Резултати: Последствията върху финансовите резултати на компаниите са минимални, но задържането на работници и отсъствията отново намаляват. Самооценките за производителността се повишават значително.
- Трайно въвеждане: Показателно е, че почти всички (89%) от участвалите фирми запазват четиридневната работна седмица и след края на проучването.
Ирландско проучване с по-скромен обхват сочи подобни резултати, особено по отношение на подобренията в психическото здраве и баланса между работа и личен живот. Анализът акцентира върху нуждата от промени в начина на работа – автоматизиране на процеси, по-ясно дефиниране на приоритети и съкращаване на срещи.
Аналогични изводи могат да бъдат открити и в скорошни експерименти в Германия, където дори индустриални предприятия въвеждат по-кратко работно време и запазват модела в много от участвалите фирми.
Разбира се, подобен подход няма как да работи за целия бизнес. В някои интензивни производствени дейности или в сферата на услугите, където се изисква общуване с клиенти лице в лице, съкращаването на работните часове ще бъде трудно.
Това е още по-валидно за икономики като българската, които са изправени пред остър недостиг на работници, но срещат трудности в автоматизацията.
Важното заключение е, че бързият преглед на тези опити за радикално увеличаване на гъвкавостта на работното време ясно демонстрира, че от либерализация на трудовото законодателство могат да произтекат само позитиви, особено от гледна точка на работниците, пише pariteni.bg.
