Управляващото мнозинство оряза правомощията на президента Румен Радев да подписва укази за назначаване на председателите на ДАНС, ДАР и ДАТО.
Със 120 гласа „за“, 56 „против“ и 12 „въздържал се“ Народното събрание (НС) реши шефът на ДАНС да се избира по предложение на Министерския съвет (МС), но вече директно с решение на НС, елиминирайки съгласувателната процедура с държавния глава.
Измененията влязоха по спешност, ден след като президентът Радев официално отказа да назначи предложения от правителството кандидат за шеф на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Деньо Денев.
Темата за ръководителите на спецслужбите беше подхваната от депутатите близо девет часа след началото на работния им ден. Измененията бяха представени и мотивирани от Александър Рашев от ИТН, който настоя, че с тях не се нарушава Конституцията.
Въпреки това, промените предизвикаха остри дебати и обвинения:
Златан Златанов от „Възраждане“ остро критикува промените, заявявайки, че те нарушават принципите на баланс на властите.
„Промяната в действащия закон за ДАНС крие сериозни рискове. В бъдеще избираният от тази зала председател ще налага порочна политическа воля. Това е заплаха за националната сигурност. Президентът е върховен главнокомандващ на армията и ръководи КСНС, няма как да не назначава с указ въпросния председател,“ настоя Златанов.
Той прогнозира, че проектът ще бъде приет в условия на противоконституционност и скоро ще бъде отменен. Златанов атакува и БСП, че като мандатоносител на настоящия президент сега ограничават правомощията му.
Атанас Атанасов от ДСБ обяви, че ще се въздържи по законопроектите поради едно изключително важно обстоятелство: нарушаването на политическия неутралитет.
„В законите за ДАНС, ДАТО и ДАР е посочен един основен принцип при назначенията – че трябва да са политически неутрални. Най-политическият орган в страната е НС! И ако с обикновено мнозинство ще се избира ръководство на структурите, това означава, че се нарушава политическият неутралитет. Това е основният проблем,“ настоя лидерът на ДСБ.
Той също изрази несъгласие с разпределението на законопроектите към Вътрешната комисия вместо към специализираната Комисия за контрол на службите.
Николета Кузманова от ИТН контрира, че МС и Парламентът са толкова политически органи, колкото и Президентът.
Божидар Божанов от „Да, България“ обвини управляващото мнозинство, че изпълнява „разпореждане“ на Делян Пеевски да бъде назначен Деньо Денев.
„Сега очакваме да дойде премиерът Желязков и да каже: Делян Пеевски предлага Деньо Денев за шеф, и вие всички да гласувате, прегазвайки принципните си позиции от миналото,“ заяви той.
Божанов подчерта, че премахването на баланса е проблем и Деньо Денев, който „саботира машинното гласуване, ще бъде награден“.
Маноил Манев от ГЕРБ настоя, че идеята за назначаване на ръководители на службите от НС е продукт на ПП-ДБ. Той припомни, че години наред лично Атанас Атанасов и колегите му са убеждавали, че това е правилният път за деполитизация.
Манев обвини президента, че не дава мотиви за отказа си: „Харесва един човек – подписва указ, не го харесва – не го подписва. Това не е субективно, а е изключително субективно…“
Той разкри и че бившият депутат от ПП-ДБ Петър Петров е бил назначен за зам.-шеф на ДАНС по лично настояване на Атанас Атанасов, за да се развие кариерно, заедно с Деньо Денев.
Манев заключи, че чрез гласуване в НС се цели назначенията „да не са резултат на пазарлък или сделка“, а да бъдат резултат от волята на народните представители.
С приетите промени Народното събрание окончателно пое функцията да избира ръководителите на трите ключови служби за сигурност, с което ограничи влиянието на Президентската институция в този процес.
