Парламентът прие на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), внесени от Министерския съвет (МС), които въвеждат изрични основания, при които главният прокурор може да отменя постановления за прекратяване на наказателни производства. Измененията бяха одобрени със 160 гласа „за“, без „против“ и с 20 „въздържал се“.
Намесата на главния прокурор ще бъде възможна при установяване на следните основания:
- Наличие на неистински доказателства.
- Престъпление от страна на прокурор или разследващ орган във връзка с участието в наказателното производство.
- Неизвестни на прокурора обстоятелства или доказателства от съществено значение за делото.
- Решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
С този законопроект се изпълняват ангажименти, поети по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и цели, заложени в Програмата за управление на Република България за периода 2025 – 2029 г.
Със законопроекта се създава и правна възможност за разделяне на делото в съдебна фаза в изпълнение на решения на ЕСПЧ.
Важна промяна е и дадената възможност на пострадалите или техните наследници да искат от съда ускоряване на наказателното производство. Това може да стане, ако е изтекла повече от една година от образуването на досъдебното производство и за това време никой не е привлечен като обвиняем.
Разширява се и съдебният контрол при прекратяване или спиране на разследвания от прокурор. В тези случаи към съда могат да се обърнат:
- Държавният орган, подал сигнала за разследваното престъпление.
- Комисията за противодействие на корупцията.
- Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.
- Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, дори ако разследването не е по техен сигнал.
Депутатите приеха на първо четене и втори законопроект за изменение на НПК, внесен от Димитър Гърдев („Има такъв народ“) и група народни представители, със 163 гласа „за“.
С тези промени се цели в НПК да се отрази девоенизацията на служителите в Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР), станала през 2015 г. Предвижда се делата за престъпления, извършвани от служители в ДАР, да не бъдат подсъдни на военните съдилища. Неприключилите производства ще бъдат довършени по досегашния ред, предаде БТА.
