Нелоялна конкуренция и липса на държавен контрол изправят българските лозари пред оцеляване. На пазарите и тържищата у нас масово се предлага румънско грозде, обозначено като българско, а цената му варира между 1 и 10 лева за килограм.
„Тази практика не е от вчера – нерегламентираният внос от Румъния продължава вече 5–6 години. Вкарва се и грозде от Молдова, купувано на 80–90 стотинки за килограм, при положение че нашите производители не могат да издържат на такава себестойност“, казва Десислав Костов, собственик на винарска изба в Каварна и стопанин на 400 декара лозя.
По думите му разликата в цените идва от субсидиите.
„В Румъния производителите получават значително по-висока подкрепа. У нас субсидията е около 35–40 лева на декар, от които се удържа и 10% данък. Това съсипва лозарството. В Южна България вече има масово изоставени лозя“, казва Костов.
Той посочва и друг проблем – вносът на грозде за преработка, който също идва основно от Румъния, Молдова, Унгария и Северна Македония.
„Нашите предприятия купуват евтино вносно грозде, защото така е по-изгодно. Но защо там могат да произвеждат по-евтино? Защото имат подкрепата на държавата – нещо, което тук липсва. Искам да попитам министъра на земеделието – знаят ли институциите как това грозде влиза в България, колко ДДС е платено и колко касови бележки са издадени по тържищата?“, пита производителят.
По негови изчисления, себестойността на един килограм българско грозде е около 1 лев. За да бъдат покрити разходите и заплатите, цената на изкупуване трябва да е поне 1,50 лева.
„Имаме добри работници, включително от Узбекистан, плащаме им редовно. Но при тези цени няма как да оцелеем“, добавя той.
Добра реколта, но скъп килограм
В Добричка област, където се намира и винопроизводителният район на Каварна, тази година реколтата е много добра, въпреки студената пролет и забавената вегетация. Производителите отчитат добиви от 700–800 килограма от декар, при захарност над средната, а цените варират между 1,60 и 2 лева за килограм.
„Миналата година беше 80 стотинки, сега е повече, но гроздето е хубаво. Ще купим по-малко, но вино пак ще направим – поне да стигне до Коледа, а ако има късмет, и до Трифон Зарезан“, шегуват се дребни винари от региона.
Търсене има и от малки винарски изби, които изкупуват както бели сортове – Мускат, Шардоне, Ризлинг, Совиньон блан, така и червени – Сира, Каберне, Пино ноар.
„Гроздето е отлично, но ако не се вземат мерки срещу нерегламентирания внос, скоро няма да има кой да го отглежда“, предупреждава Костов.
