Съдържание
„Много по-лесно е да кажеш ‘Остави го, ще му мине’, отколкото да погледнеш страха и болката в очите на собственото си дете. Но понякога това е първата крачка към спасяването му.“
Пубертетът е период, изпълнен с бурни промени – хормонални, социални и емоционални. Но когато тийнейджърът преминава през продължителни периоди на безпокойство, тъга, изолация или загуба на интерес към живота, това вече не е просто „тийнейджърска фаза“, а сигнал за нужда от помощ. Тийнейджърите често не знаят как да поискат подкрепа, особено когато ги боли отвътре. Затова е жизненоважно ние – възрастните – да не чакаме виковете им за помощ да станат твърде тихи.
Тревожността и депресията не са „глезотии“ или „капризи на пубертета“ – те са сигнали, които изискват внимание, разбиране и навременна грижа.
Какво представляват тревожността и депресивността?
Тревожност
При тийнейджърите тревожността често се проявява като:
- Постоянни страхове: За бъдещето, училището или мнението на другите.
- Паник атаки.
- Избягване на социални ситуации (изолация).
- Нарушения в съня или апетита.
- Повишена раздразнителност или нетърпимост.
Депресия
Депресията е свързана с дълбоко оттегляне от социални контакти и загуба на мотивация, което прави дори ежедневните дейности трудни. Тя се характеризира с:
- Тъга и безнадеждност.
- Загуба на интерес към дейности, които преди са били приятни.
- Често се свързва с чувство на вина, празнота и безсмислие.
Причини и ролята на родителите
Според детски психолози и психиатри, тревожни и депресивни състояния се наблюдават все по-рано при деца на възраст до години. Причините са комплексни: натиск от училище, очаквания за успех, социални мрежи и кибертормоз, липса на реална емоционална връзка в семейството и неумение да се изразяват чувства.
Клиничният психолог д-р Мария Стойчева съветва: „Важно е да не омаловажаваме преживяванията на децата, дори да ни се струват дребни или пресилени. За тях те са реални и често разрушителни.“
Как могат да помогнат родителите?
Родителската подкрепа е жизненоважна, но има граници. Експертите съветват:
- Слушайте активно: Без да прекъсвате или поучавате.
- Приемете чувствата: Не отричайте или омаловажавайте („Какви проблеми можеш да имаш ти?“ е убиец на доверието).
- Осигурете безопасно пространство за разговор, където детето да се чувства прието.
- Следете за поведенчески промени: Внезапна изолация, агресия или драстична промяна във външния вид и навиците.
Кога е време за специалист?
Ако състоянието на детето се задълбочава, професионалната помощ е наложителна. Обърнете се към психолог или психиатър, ако:
- Детето говори за безсмислието на живота или за смърт.
- Избягва всякакви социални контакти или отказва да ходи на училище дълго време.
- Страда от паник атаки или има натрапчиви мисли.
- Състоянието продължава над – седмици без никакво подобрение.
Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-бързо и по-ефективно може да се повлияе състоянието.Погрижете се за вътрешната болка на детето си, преди да е станало твърде късно.
