Кои храни поскъпнаха на седмична база и кои паднаха

Пазарът на основни хранителни стоки в България остава спокоен и балансиран за поредна седмица, обяви председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Владимир Иванов. Индикативната стойност на потребителската кошница се запазва на ниво от $97$ лева.

Иванов подчерта значението на тази информация за потребителите: „Индикативната стойност служи за ориентир на гражданите, за да могат да направят своите добри разчети чрез сравняване на цените на едро и на дребно и да вземат най-добрия рационален избор.“

Седмичен анализ: Спад при почти всички свежи продукти

През последната седмица се наблюдава интересно явление – масов спад на цените на едро при почти всички плодове и зеленчуци:

• Значителен спад: Краставици ($-17$ ст.), червен пипер ($-12$ ст.), лук ($-15$ ст.), картофи ($-11$ ст.), грозде ($-11$ст.) и ябълки ($-10$ ст.).
• Изключение: Единственото увеличение е при доматите, чиято цена е скочила с $28$ ст. на седмична база.

Причината за поскъпването на доматите: Според Иванов, влияние оказва сезонният фактор. Намалява предлагането от полско производство за сметка на по-скъпото оранжерийно. Той не пропусна да подчертае, че България произвежда едни от най-хубавите домати в света като качество, което е „национална гордост“.

Движение при основните храни

На седмична база при основните хранителни стоки се наблюдава леко поскъпване при кашкавала ($+17$ ст.), сиренето ($+9$ ст.), пилешкото месо ($+5$ ст.) и олиото ($+4$ ст.).

В същото време, оризът ($-7$ ст.) и свинското месо ($-3$ ст.) поевтиняват. Захарта, фасулът, брашното, киселото и прясното мляко отбелязват символичен спад от по $1$ стотинка.

Дългосрочна перспектива и еврозоната

Владимир Иванов направи и преглед на цените за последните $140$ дни (от 20 май до 6 октомври), като обобщи, че повечето стоки се продават на едро на по-ниски цени, отколкото преди пет месеца.

Относно бъдещето, Иванов очаква спокойна есен от пазарна гледна точка. Той категорично отхвърли спекулациите за негативно влияние от приемането на еврото:

„Нямаме външни влияния, нямаме негативно влияние от гледна точка нито на еврозоната, напротив – падането на трансферните разходи би трябвало да облекчи търговията… което не е фактор, който да обуславя покачване на цени, а точно обратното.“

Иванов заключи с призив към потребителите да бъдат по-взискателни и информирани, тъй като България е част от развит европейски пазар, много добре обезпечен с храни. „На практика, ако България сега не е член на Европейския съюз, трудностите щяха да бъдат с пъти по-големи,“ заяви той.