Нова версия за причините зад опустошителното наводнение в курорта „Елените“, при което загинаха четирима души, набира популярност сред местните жители. Според тях основният виновник за трагедията не е строителството в речните дерета, а изкуствено образуван хълм, който в нощта на бедствието се е превърнал в своеобразна язовирна стена.
„Гледаме и четем как в медиите се посочва строителството в сухите корита на реките Дращела и Козлука като причина. Истината обаче е по-различна. Политическите обвинения изместват фокуса от реалния проблем. Ние живеем тук и виждаме какво се случва“, разказва един от потърпевшите жители пред „Флагман“.
По думите му, проливните дъждове в нощта на 2 срещу 3 октомври са били само част от причината. Истинският проблем бил натрупаният през годините хълм в средата на речното корито.
„Това не е природно образувание. Там се изхвърляха отпадъци, включително строителни. В един момент купчината стана толкова голяма, че буквално спря течението. Когато дъждът усили водата, тя нямаше накъде да отиде и се натрупа зад бента. После се отприщи с мощта на язовир и помете всичко по пътя си“, разказва очевидецът.
Според него бедствието би било много по-малко, ако водата бе могла да се оттича нормално.
„Ако този хълм го нямаше, нивото на реката щеше да се вдигне с не повече от половин метър. Щеше да има щети, но не и човешки жертви“, смята той.
Местните посочват и още един аргумент: ден след трагедията отново валяло силно, но наводнения нямало. Причината, според тях, е очевидна – натрупаният бент е бил разрушен и водата е потекла по естественото си корито.
Това предположение намира подкрепа и в експертното мнение на бившия министър на околната среда Асен Личев, който изчислява, че при бедствието над ваканционното селище е преминал воден поток от над 7 милиона кубически метра – обем, сравним с малък язовир.
За сравнение – язовир „Панчарево“ събира 6,6 млн. кубика, а „Ахелой“ – около 11 млн.
Личев припомня, че подобни водосбори са предизвикали и други трагедии в страната – в кв. „Аспарухово“ (2014 г.), Мизия (2014 г.) и с. Бисер (2012 г.).
Снимки от дрон, направени ден след потопа, също потвърждават версията – на кадрите ясно се вижда областта, където се събират двете планински реки Дращела и Козлука, както и образувалият се през годините наносен бент, който се е скъсал и е предизвикал бедствието.
