След като преди седмица отне правото на президента да подписва указ за назначаване на шефа на ДАНС, Народното събрание (НС) официално лиши държавния глава и от възможността да назначава председателите на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО).
Ръководителите на тези специални служби вече ще се избират по предложение на Министерския съвет и с обикновено мнозинство в парламента. Освен това, броят на заместник-председателите на всяка агенция се увеличава на трима.
Двата законопроекта минаха спешно на второ четене във Вътрешната комисия, чието заседание дори беше изтеглено по-рано, прекъсвайки пленарното. На следващия ден те бяха извънредно включени в дневния ред на НС, което предизвика остра реакция от страна на „Възраждане“.
Основните дебати, подобно на тези по промените в ДАНС, се фокусираха върху въпроса кой кого ще подслушва и по чие нареждане, тъй като част от функциите на агенциите са свързани с използването на Специални разузнавателни средства (СРС) и разузнаване.
Бойко Рашков (ПП) остро разкритикува промените, като попита колко пъти още България ще бъде осъждана от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за противозаконно ограничаване на човешки права чрез СРС.
„Създавате предпоставки за политическо ограничаване на човешки права, които са гарантирани в Конституцията… Не може да се внася политически елемент в секретни способи за използване на СРС и да има политическо лице, което да ги назначава! Връщате държавата преди ’89-та г.„, възмути се Рашков.
Той припомни, че дори „бащата на демокрацията“ Желю Желев е имал право да назначава на висши длъжности, въпреки дрязгите с изпълнителната власт. „На тази база искате да отнемете на президента възможността да назначава, защото не ви хареса. След като вие ще назначавате кой да подслушва… Тръгнали сте да газите закона и ще си приемете с ‘овча активност’ законотворческия процес“, заяви той.
Любен Дилов (ГЕРБ) защити законопроекта, като заяви, че той дава яснота кой носи отговорност за назначенията в службите.
Председателят на Вътрешната комисия, Маноил Манев (ГЕРБ), която беше водеща по законопроектите, отговори на Рашков с остри лични нападки, вместо с процедура по лично обяснение.
„Господин Рашков се появява на трибуната всеки път, като му се разтресе мястото някъде. Забравихте ли кой е Бойко Рашков – разпитваше онези хора, които бяха казали, че на площада пред НС се е казало ‘да дойдат танковете’… Всеки път като арестуваше хора и им пишеше предупредителни протоколи да не се занимават с политическа агитация – оттогава не трябва да му обръщаме внимание“, заяви Манев.
Атанас Атанасов (ДСБ) повтори тезата си, че с промените се цели узурпиране на репресивната власт в държавата. Той заяви готовност да се подпише под конституционна жалба до Конституционния съд (КС), независимо от кой инициатор идва тя.
„Ако има жалба до КС, независимо кой е инициатор, аз ще се подпиша като професионалист и специалист с 30 и нещо годишна практика“, подчерта Атанасов.
Божидар Божанов („Да, България“) също се обяви против промените, като заяви, че с тях Пеевски получава службата, отговаряща за подслушването, и допълни, че „много хора в изпълнителната и съдебната власт, и в тази зала са държани от Пеевски“.
