Шокиращо ново проучване на Европейския офис на Световната здравна организация (СЗО), публикувано по повод Световния ден на психичното здраве – 10 октомври, алармира за тежкото психично състояние на медицинския персонал. Изследването, обхванало 90 000 медици от 27 държави членки на ЕС, както и от Исландия и Норвегия, разкрива неприемлива тежест.
Основните констатации са обезпокоителни:
- Един от всеки трима лекари и медицински сестри в Европа страда от депресия или тревожност.
- Един от десет (10%) медици е заявил, че през последните две седмици е имал „пасивни“ суицидни мисли – чувства, че е „по-добре да е мъртъв“ или „да се нарани“. Тези мисли предсказват бъдещо суицидно поведение, като лекарите и медицинските сестри показват двойно по-голяма честота на такива мисли в сравнение с общото население.
Регионалният директор на СЗО за Европа, д-р Ханс Анри П. Клуге, беше категоричен: „Това е неприемлива тежест за тези, които се грижат за нас. Не е нужно да бъде така. Кризата с психичното здраве сред нашите здравни работници е криза на здравната сигурност, заплашваща целостта на нашите здравни системи.“
България се позиционира в средата спрямо останалите държави, но някои данни будят тревога:
- 32% от българските медицински специалисти съобщават, че страдат от депресия, а 21% – от тревожност.
- Страната ни е сред тези с по-висока зависимост към алкохола – 5% от анкетирания медицински персонал. По-високи стойности са отчетени във Франция (7%), Латвия (7%) и Литва (6%).
- По отношение на прекомерното натоварване, 29% от медиците у нас работят над 50 часа седмично. Този дял е значително по-висок от скандинавските страни (до 10%), макар най-високи нива да декларират Гърция, Малта и Кипър (44%-52%).
Лошото психично здраве е пряко свързано с условията на труд:
- През последната година 1 от 3 лекари и медицински сестри в Европа са преживели тормоз или насилствени заплахи.
- 10% са преживели физическо насилие или сексуален тормоз.
- Един от четирима лекари работи над 50 часа седмично, а почти една трета от лекарите (32%) и една четвърт от медицинските сестри (25%) са на временни трудови договори, което повишава тревожността им.
Лекарите и медицинските сестри, които са обект на насилие, работят постоянно дълги часове или на смени (особено през нощта), са много по-склонни към депресия, тревожност и суицидни мисли.
Последици: До 40% от медиците със симптоми на депресия са взели болнични. Между 11% и 34% обмислят да напуснат работата си. Тази загуба на персонал означава по-дълго чакане за пациентите и намалено качество на грижите.
Д-р Клуге призова за незабавни конкретни действия:
- Нулева толерантност към насилието и тормоза в здравеопазването.
- Реформиране на моделите на работа и извънредния труд, за да се сложи край на „културата на работа до изтощение“.
- Намаляване на прекомерното натоварване чрез инвестиране в интелигентно набиране на персонал и рационализирани работни процеси (включително чрез цифрови технологии и AI).
- Гарантиране на поверителна и свободна от стигма подкрепа за психично здраве на всеки здравен работник.
Въпреки тежките условия, проучването установи, че 3 от 4 лекари и 2 от 3 медицински сестри изпитват силно чувство за цел и смисъл в работата си и са доволни от нея. Това доказва, че медиците са силно мотивирани, но спешно се нуждаят от подкрепа, за да могат да изпълняват ефективно мисията си.
