Съдържание
Вътреболничните инфекции (ВБИ) остават сериозен проблем за българското здравеопазване. През 2024 г. в лечебните заведения в страната са регистрирани 16 188 случая на ВБИ при 14 912 души, съобщиха от пресслужбата на Министерството на здравеопазването (МЗ), цитирайки данни от Националния център по обществено здраве и анализи.
Това означава, че ВБИ са регистрирани при 0,64% от всички изписани пациенти, или приблизително една инфекция на всеки 157 пациента. За първото полугодие на 2025 г. тенденцията продължава – съобщени са 7499 случая при 6875 лица, което представлява една инфекция на около 174 пациента.
В отговор на проблема, от МЗ допълниха, че до края на октомври ще бъде публикуван за обществено обсъждане проект на Наредба за контрол на вътреболничните инфекции.
Какво представляват ВБИ?
Вътреболничните инфекции, по-коректно наричани инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО), са инфекции, придобити от пациентите във връзка с лечението на друго заболяване. Те включват и инфекциите, придобити от медицинския или друг персонал на лечебното заведение, докато обслужва пациенти.
Регистрацията на случаите се извършва тримесечно и се съобщава на регионалните здравни инспекции (РЗИ), като тя е част от надзора на заразните болести и не подлежи на административно наказание.
Профилактика и контрол
Профилактиката на ВБИ е отговорност на целия персонал на лечебното заведение. Тя включва стриктно изпълнение на стандартни оперативни процедури за дезинфекция, стерилизация, работа с лични предпазни средства и управление на болнични отпадъци.
От ключово значение е пълната разкриваемост и регистрация на случаите, както и анализът на ефективността на прилаганите мерки. При проверки, инспекторите на РЗИ издават предписания, а при установяване на несъответствия – и актове за административно нарушение.
През миналата година са извършени 3281 планирани проверки, а през първото полугодие на 2025 г. – 2013, като са издадени съответно шест и един акт за административно нарушение.
Резистентни щамове и рискове
Проф. Емма Кьолеян, началник на лаборатория „Клинична микробиология и вирусология“ в болница „Лозенец“, посочва, че ВБИ са комплексен проблем. Често те са причинени от микроорганизми, които са част от нормалната микрофлора на пациента, но имат възможност да се появят на нетипични места – например при инфектиране на оперативна рана.
Още по-опасни са щамовете, които са се приспособили да растат в болничната среда. Те са силно антибиотично резистентни и трудно се изкореняват, дори издържат на действието на някои дезинфектанти.
Голяма част от пациентите в болниците са подложени на инвазивни процедури (с диагностични или лечебни цели), което крие висок риск от инфекция. Пример за това са урологичните инфекции, причинени от катетризиране. Микроорганизмите се колонизират в катетъра и образуват т.нар. биофилм, който ги предпазва от антибиотици. Основната профилактика е преценка за абсолютна необходимост и възможно най-бързо отстраняване на катетъра.
Кризата с антибиотичната резистентност
Резистентността е огромен здравен проблем, възникващ заради неконтролируем прием на антибиотици. Проф. Кьолеян алармира, че през 2019 г. в света около 5 милиона души са загинали заради инфекции, които не са се повлияли от антибиотично лечение.
В България се увеличава делът на грам-отрицателните бактерии, които са резистентни към животоспасяващите антибиотици – карбапенеми. Лечението с тях е изключително скъпо (до 20 000 – 30 000 лв. за две седмици) и не се поема от НЗОК. МЗ обмисля създаването на специален фонд за покриване на тези разходи при тежко болни пациенти.
Необходимост от структурни промени
При поява на полирезистентни микроорганизми се налага пациентът да бъде изолиран в самостоятелна стая и обслужван от нарочен персонал. Това е трудно осъществимо поради остарелите архитектурни проекти на болниците и острия недостиг на медицински сестри.
В международната практика има данни, че дори след многократни дезинфекции, част от микробите остават по повърхностите и стените. В такива случаи единственият начин за ликвидиране на заразата е затваряне, ремонт и боядисване на отделението.
В тази връзка Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и асоциация „Единно здраве“ стартираха национална кампания с обучителни семинари, целяща повишаване на информираността сред специалистите и минимизиране на риска от възникване на ВБИ.
Десислава Пеева/БТА
