Изненадващо голям брой деца са изложени на риск от дефицит на витамин D. Този витамин е от съществено значение за нормалния растеж и развитие на костите, като същевременно предпазва от автоимунни, сърдечно-съдови и някои вътрешни ракови заболявания.
Витамин D често е наричан „слънчевият витамин“, тъй като се синтезира в кожните клетки при излагане на слънчева светлина. Следователно, за разлика от повечето хранителни вещества, ние можем да задоволим нуждите си от витамин D не само чрез храна или добавки, но и чрез синтез след излагане на слънце, както посочва медицинският сайт Puls.bg.
Историческото откриване на витамин D е вдъхновено от усилията на учените да се преборят с рахита – обезобразяващо и потенциално смъртоносно костно заболяване, причинено именно от дефицит на витамин D.
В началото на XX век в САЩ стотици деца са умирали всяка година от рахит, особено в замърсените северни градове. По-сериозно засегнати са били афроамериканците в сравнение с американците от европеиден произход.
Поредица от внимателни изследвания довеждат до идентифицирането на витамин D като „анти-рахитен“ фактор, съдържащ се в рибеното масло от треска (използвано като народно средство), и до разпознаването на ролята на ултравиолетовата радиация в естествения му синтез. След започването на обогатяването на мляко с витамин D през 30-те години, смъртността от рахит сред бебетата и децата в САЩ рязко намалява.
Въпреки историческия прогрес, все още се съобщава за случаи на рахит сред бебета, деца и подрастващи, особено сред тези с по-тъмна пигментация на кожата.
- Едно скорошно проучване документира, че 42% от здравите подрастващи и 12% от малките деца от райони с умерен климат имат недостиг на витамин D. Установено е, че още по-голям брой са със субоптимални нива на серумен витамин D.
Защо нивото на дефицит на витамин D при децата се е увеличило и какво може да се направи? Хората имат три основни източника на витамин D: храна, добавки и излагане на слънце.
Много изследователи вече насърчават увеличаване на излагането на слънчева светлина – практика, която преди беше отхвърляна. Те твърдят, че липсата на ултравиолетова радиация е основен фактор за дефицита и че е необходимо по-голямо, макар и внимателно, излагане на слънце за подобряване на нивата.
Исторически, хората са набавяли по-голямата част от витамин D чрез вътрешен синтез. През летните месеци възрастни с по-светла кожа лесно задоволяват дневните си нужди само с 10 до 15 минути пълно излагане на тялото на слънце. Хората с по-тъмна пигментация изискват значително по-дълго време. Въпреки това, през зимните месеци в северните ширини никакво излагане на слънце не е достатъчно.
Промяна в начина на живот:
- Занимания на закрито: Нарастващата популярност на заниманията на закрито за деца и подрастващи ограничава естествения им престой навън.
- Агресивни предпазни мерки: Родителите следват предупрежденията на експерти, които агресивно популяризират опасностите от прекомерно излагане на слънчева светлина и риска от рак на кожата. Съвети като ограничаване на пряката слънчева светлина, използване на шапки, очила и слънцезащитни кремове с висока защита значително намаляват способността на тялото да произвежда достатъчно витамин D.
- UV-защитни тъкани: Дори производители на детски летни дрехи рекламират способността им да блокират слънцето с UV-защитни тъкани.
По този начин, естествената способност на децата да синтезират витамин D чрез кожата днес изглежда е също толкова ограничена, колкото и в замърсените градове преди сто години.