Затлъстяването е пряка заплаха за мозъчното здраве, тъй като то не само повишава риска от мозъчен инсулт, но и е доказана причина за деменция и болестта на Алцхаймер. Тревожните данни бяха представени от водещи лекари, които внесоха за разглеждане от здравните власти първия Национален план за мозъчните заболявания.
България заема пето място в Европа по детско затлъстяване и шесто място по затлъстяване сред възрастното население, което поставя страната ни пред сериозно предизвикателство.
Експертите обясняват, че мастната тъкан, която се натрупва при хората с наднормено тегло, отделя вредни вещества, които предизвикват хронично възпаление на мозъка. Този процес води до невродегенеративни промени, деменция, болест на Алцхаймер и депресия.
„Затлъстяването увеличава риска от мозъчен инсулт с внушителните 64%, докато само наднорменото тегло повишава този риск с 22%,“ заяви пред БНТ проф. Цветелина Танкова, ендокринолог от Медицинския университет в София.
Над една трета от европейците страдат от проблеми, засягащи нервната и мозъчната тъкан. Въпреки че през последните десет години честотата на мозъчните инсулти в България намалява, лошото лечение на диабет, високото кръвно налягане и неконтролираната употреба на противозачатъчни средства увеличават риска именно сред младите хора.
„Осемдесет процента от инсултите са предотвратими и лечими. Тези хора години наред трупат рискови фактори, като не се лекуват адекватно,“ посочи проф. Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“.
В отговор на нуждата от по-ранна намеса, лекарите предлагат от следващата година да бъде въведена нова клинична пътека. Тя ще бъде насочена към хора със симптоми на преходен мозъчен инсулт (т.нар. мини-инсулт или ТИА).
Проф. Масларов поясни, че става въпрос за състояния като „изтръпване на ръка и крак или отпадане на функцията или на говора в рамките на няколко минути, след което симптомите отзвучават“.
„Точно тогава е моментът, в който трябва да се направи оценка на всички рискови фактори. И ако има стеснение на някой от мозъчните съдове, да бъдат предприети съответните мерки, така че всъщност да не се стига до инсулт,“ обясни неврологът.
Новата пътека се очаква да бъде по-кратка и по-евтина от тази за вече настъпил инсулт.
Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), доц. Петко Стефановски, потвърди, че предложението е входирано. „Всичко си върви по план, ще видим какво ще стане. Имаме входирана тази клинична пътека. В момента се обсъждат на работните групи с БЛС,“ заяви той.
Според проф. Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, основната идея на целия Национален план е да се постигнат много по-добра превенция и ранна диагностика, както и интердисциплинарно и цялостно лечение на мозъчните заболявания. Планът включва и мерки за социална интеграция на хората, получили увреждане след заболяване.
Лекарите са изчислили, че изпълнението на Плана ще струва между 50 и 200 милиона лева годишно. Към момента обаче в бюджета за следващата година не са предвидени средства за изпълнението му.
