Идеята за въвеждане на т.нар. „такса водомер“, или по-точно – постоянен ценови компонент за достъп до водоснабдителната мрежа, предизвика сериозен обществен дебат. Законопроектът, приет на първо четене, предвижда нов модел за определяне на цената на водата, който ще раздели сметката на два компонента:
- Постоянен – такса за достъп и поддръжка на услугата, която ще се дължи, независимо дали е ползвана вода;
- Променлив – такса, базирана на реално потребените количества.
Председателят на Българската асоциация по водите (БАВ) Иван Иванов обясни в студиото на NOVA, че не става дума за нова такса, а за „ценообразуване, което да покрива реалните разходи на ВиК операторите“. Той поясни, че операторите имат постоянни разходи – за екипи, поддържане на налягане и пречистване. „Дори когато не се ползва вода, системата трябва да работи, за да могат хората във всеки момент да имат достъп до вода,“ посочи Иванов.
Какво предвижда моделът?
Според примерни изчисления, ако една сметка за вода в момента е 100 лв., при новия модел 20 лв. биха били постоянната част (за достъп), а останалите 80 лв. – според реалното потребление.
„Тежестта на разходите ще се поеме от повече абонати, включително от собствениците на втори имоти и ваканционни жилища,“ обясни Иванов. Така хората, които имат вили или къщи в малки населени места, ще плащат базова сума, дори когато не ползват вода постоянно.
Експертът уточни, че там, където няма постоянна водоснабдителна услуга, таксата за достъп няма да се начислява. „Ако няма вода, няма и услуга. Това е логиката. Тази част от сметката може да отпадне за дните и месеците, в които няма водоснабдяване,“ увери Иванов. Той обаче призна, че в закона липсва ясно описан механизъм за компенсации, което може да създаде напрежение, особено в региони с воден режим.
Ще поскъпне ли водата?
Въпреки страховете на потребителите, Иванов подчерта, че цената на кубичен метър вода трябва да се намали, ако бъде въведен постоянният компонент. „Ако има базова цена, кубичната вода може да поевтинее с около 20–30%. Това е принципът – разходите се разпределят по-равномерно,“ посочи той.
Новият модел ще се прилага след изработването на специална наредба, която ще уточни как точно се изчислява и прилага постоянният компонент. Засега наредбата все още не е готова, което поражда неясноти и сред ВиК операторите, които се опасяват от трудности при събирането на плащания и непълни бази данни за имотите.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е вносител на законопроекта и очаква предложения за промени между първо и второ четене, включително по въпроса за компенсациите при липса на вода.
