Пловдив днес не просто се обезличава – той се задушава под тежестта на корупцията, безхаберието и пълната липса на визия. Градът, който някога беше гордост и културен център, днес е превърнат в пазар за влияние и лични облаги. Кметът, районните кметове и мнозинството общински съветници не управляват, а търгуват – с позиции, обществени поръчки и бъдещето на града.
Нищо в Пловдив не се случва без „човек“ и без „подход“. От строителни разрешения до обществени поръчки – системата е пропита от зависимости. Дребната корупция е ежедневие, а голямата – институционализирана. Районните администрации действат като малки феодални владения, където решенията се взимат не по закон, а по интерес. Всеки проект, всеки „ремонт“ има своята цена – не само финансова, но и морална.
Вместо да се борят с корупцията, управляващите я превърнаха в инструмент за власт. Общински съветници се разменят подкрепа срещу назначения и договори, а кметовете пазят удобното мълчание. Пловдив няма прозрачност – има прикрито разпределение на ресурси между свои хора.
Задръстванията са символ на общинската немощ. Всеки ремонт започва без план, всяка реконструкция – без координация. Интелигентните системи за управление на движението съществуват само по документи, докато гражданите губят часове в колони и нерви. Районните кметове оправдават провалите с „външни фактори“, но истината е проста – никой не мисли за общия град. Всеки гледа своя участък, своята сделка, своя пиар.
Пловдив вече не диша. Всеки свободен терен е подарен на инвеститори, които строят без визия, без паркове, без паркоместа. В замяна – общината получава „дарения“ и политически комфорт. Подписват разрешения за строеж като на конвейер, без мисъл за инфраструктура. Така „кварталният интерес“ унищожава градския баланс.
Резултатът е ясен – повече бетон, по-малко зеленина, повече печалба за приближените фирми. Пловдив вече прилича не на културна столица, а на град-жертва на строителна лакомия.
Общината функционира не като институция, а като клуб на взаимни услуги. Кметът демонстрира безпомощност, а общинските съветници – зависимост. Вместо дългосрочна стратегия, има дребни жестове, временни инициативи и кухи обещания. Всеки мисли за следващите избори, не за следващите поколения.
Вместо лидерство – сделки. Вместо визия – схеми. Така градът бавно, но сигурно се изпразва от дух, от доверие и от перспектива.
Общинските институции са фасада. Докато гражданите се губят из лабиринта на подписите и печатите, избраният кръг от фирми минава през процедурите като през отворена врата. Законът е гъвкав само за „своите“. Бюрокрацията не пази обществения интерес – тя пази системата на зависимости.
Градът не страда от липса на възможности, а от липса на почтеност. Днешната власт управлява на парче, без стратегия, без идея, без морал. И докато управляващите се снимат с нови пейки и фасади, Пловдив се руши отвътре – от корупцията, страха и апатията.
Пловдив има нужда от промяна – не козметична, а морална.
Докато кметове, районни управници и съветници продължават да гледат на града като на банкомат, нищо няма да се промени.
