Висшият съдебен съвет (ВСС) настоява бюджетът на съдебната власт за 2026 г. да достигне 996 193 700 евро. Прогнозите на ВСС за следващите години са: 1 043 693 100 евро за 2027 г. и 1 142 052 700 евро за 2028 г. Въпреки че ВСС внася свой проектобюджет в Народното събрание, по традиция депутатите приемат варианта, предложен от Министерството на финансите.
Проектът за следващата година предвижда 18-процентно увеличение на заплатите на магистратите и съдебните служители, съобщава „Лекс“. Процентът на ръст е изчислен въз основа на динамиката в размера на средната работна заплата в бюджетната сфера през последните години, стана ясно на заседанието на Пленума на ВСС, на което бе приет проектът.
От Министерството на финансите (МФ) обаче са поискали да не се залага такова увеличение на възнагражденията. Причината е препоръка от Международния валутен фонд (МВФ) за ограничаване на ръста на разходите за заплати в публичния сектор.
Трябва да се отбележи, че Законът за съдебната власт обвързва най-ниската магистратска заплата – тази на младшите съдии, прокурори и следователи – с удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт (НСИ).
Разходи и Проблематични Практики
Разходите за персонал са най-голямото перо. За 2026 г. те са предвидени да бъдат 836 647 400 евро, като от тях 622 274 100 евро са само за заплати. ВСС очаква 61 355 000 евро собствени приходи.
В бюджета за 2025 г. Народното събрание гласува 150 млн. лева приходи от съдебни такси, което е 50% повече от предходни години. Кадровиците определят тази сума като непосилна и затова залагат по-малки приходи за следващата и по-следващите две години.
За допълнителни възнаграждения за натовареност в проектобюджета са заделени 42 439 500 евро. От тази сума:
Върховният касационен съд (ВКС) – 2 301 600 евро;
Върховният административен съд (ВАС) – 2 296 900 евро;
Районни и окръжни съдилища – 18 695 800 евро;
Прокуратурата – 19 145 200 евро.
Предвидени са и 5 828 660 евро за заплати за 152 нови щатни бройки.
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) коментира, че вероятно има аргументи за нужда от повече кадри, но поставя въпроса защо новите бройки не се откриват за сметка на преместване от по-слабо натоварени звена. Според анализ на ИПИ, системата поддържа 716 незаети щатни бройки (към август). Освен това, според последните данни на Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ), България е с най-голям брой прокурори спрямо населението в ЕС, а по отношение на администрацията в прокуратурата е на първо място сред всички държави членки на Съвета на Европа.
Финансова Независимост и Бонуси
Разходите за заплати в съдебната власт са се удвоили от 2022 г. насам. Към август средната месечна заплата на магистрат достига 8731 лева, а на служителите – 3117 лева.
От ИПИ подчертават, че финансовата стабилност е неотделима част от гаранциите за независимост на съдебната власт. Въпреки това те посочват, че запазването на механизма за 2% клас прослужено време, заедно с увеличаването на възнагражденията при повишение, е проблематично. Като порочна практика се определя и това, че бюджетът се формира на база щатни бройки, а спестените средства от незаети места се разпределят като бонуси.
За капиталови разходи са предвидени 72 347 200 евро за 2026 г., 40 639 100 евро за 2027 г. и 31 724 700 евро за 2028 г.
