Доживотен затвор без право на замяна заплашва 25-годишния Фахри Селим Мустафа от руенското село Люляково, ако съдът го признае за вменяем.
Мъжът има видими психически отклонения, но те не са достатъчни, за да изключат наказателната му отговорност. Състоянието му и евентуални душевни заболявания ще бъдат установени по делото чрез комплексна психиатрична и психологическа експертиза.
„Всички го знаем от малък, че не е добре с главата, но много добре разбираше какво прави и какво му се казва. Не е съвсем луд, за разлика от баща му Селим, който е шизофреник и е лежал няколко пъти в лудница“, твърдят хора от родното му село.
Те са в шок от кървавата баня, която се разигра преди дни в иначе спокойното селце. Фахри разстреля първо майка си Фатме Гюл (47 г.), после леля си Мюмю Гюл (39 г.), и накрая 13-годишната си сестричка. В телата им са изстреляни общо седем патрона, колкото е носел със себе си. След това се опитал да екзекутира и 7-годишното си братче, но боеприпасите свършили. Фахри не се отказал – ударил детето в главата с приклада на пушката и започнал да го сече с нож. Раненото момче успяло да избяга и да се спаси при съседи. То е основният свидетел на обвинението. Засега детето е настанено в болница, без опасност за живота, пише „Телеграф“.
Преди да избяга, извършителят подпалил къщата с трите безжизнени тела. По труповете са открити и следи от порезни рани, което показва, че са били нападнати и с нож. Към момента обаче не може да се установи дали раните са нанесени преди, или след разстрела.
Преди да осъществи пъкления си план, Фахри обикалял дни наред около родния си дом, дебнейки скрит в храстите. Съседи го видели да се спотайва около къщата посред нощ и предупредили близките му да внимават.
Според запознати с разследването убиецът може да понесе най-тежкото предвидено от закона наказание заради редица утежняващи вината обстоятелства. Трите убийства са извършени с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвите начин, в условия на домашно насилие.
По данни на обвинението 25-годишният Фахри не е регистриран в Центъра за психично здраве, но има наследствена обремененост.
Според юристи от съществено значение в този случай е дали той е вменяем, тъй като от това зависи дали ще бъде осъден, или пратен на принудително лечение в психиатрия. Този въпрос е и основното, което вълнува хората в Люляково.
„Едно лице се освобождава от наказателна отговорност, когато се установи, че при извършване на престъплението е било в състояние на невменяемост и съответно не е могло да разбира свойството и значението на своите действия или не е било способно да ръководи постъпките си. Дали това е така, ще установят вещите лица. Но събраните до момента доказателства сочат, че убиецът е планирал хладнокръвно убийствата, което изключва действие под моментен афект и никак не подсказва за невменяемост. Следил е дни наред жертвите си, осигурил си е оръжия, при това две – пушка с боеприпаси и нож. След като разстрелял една по една трите жертви, се е опитал да извърши и четвърто убийство. Последващите му действия – палеж на къщата и укриването в гората, това, че се е отървавал от оръжията – говорят за социопатично поведение на човек с антисоциално личностно разстройство, което безспорно е заболяване, но не такова, което води до невменяемост“, коментира източник, запознат с разследването.
Основният мотив за бруталното тройно убийство според разследващите е невъзможността той да приеме отстраняването си от къщата, в която е живял.
Семейството на Фахри живеело в крайна бедност и недоимък, а скандалите за пари били ежедневие. Съседите ставали свидетели на грозни сцени, придружени с крясъци, ругатни и обиди. Често се стигало и до побоища.
Бащата – Селим, от години бил безработен и разчитал единствено на скромната си инвалидна пенсия. Съпругата му Фатме нямала постоянна работа, тъй като гледала двете по-малки деца. От време на време помагала по къщите в селото за „къшей хляб“. Вършела всякаква тежка работа, включително цепене на дърва за огрев, разказа бившият кмет на община Руен – Хюсеин Ахмед. Разчитали на Фахри, но той не успявал да се задържи никъде на работа за повече от месец.
„В непоносима бедност беше това семейство, гладуваха. Караха се винаги за пари, често искаха заеми. Фахри беше много агресивен. С хората много не говореше, а когато говореше, все на скандал налиташе. Постоянно се караше и с родителите си, а и с колегите – той и затова не се задържаше на работа… Заради агресивното му отношение хората го избягваха“, разказаха съседи.
Ексцесиите в семейството ескалирали през август т.г. и майката, Фатме Гюл, завела дело в съда за домашно насилие срещу сина си и съпруга си. Тя получила съдебна заповед за защита, като двамата били отстранени от семейния дом. Оттогава Фахри и баща му заживели в порутен туристически заслон като клошари. Именно тези несгоди и лошите битови условия на фона на задаващата се зима са взривили и бездруго агресивния Фахри.
Оръжието на убийството – крадената ловна пушка, все още не е намерено. Ножът, с който са нанесени порезните рани, също не е открит. Предстои да се извърши повторен оглед и на къщата.
До момента Фахри не признава да е извършил убийствата. Той отрича да има нещо общо със случая и повтаря, че не знае нищо. При разпитите говори бавно и заеква. В четвъртък Бургаският окръжен съд разгледа мярката му за неотклонение.
