Едва ли сте се замисляли, че е възможно да не отчитате правилно пулса си, когато го измервате у дома. Дори и да изглежда лесно на пръв поглед, съществуват редица предпоставки за неволни грешки.
Тези неправилно извършени действия водят до неточна интерпретация на получените резултати. А пулсът е един от важните показатели за здравето на сърцето и кръвоносните съдове, наред със стойностите на кръвното налягане. Ето кои са най-често допусканите грешки.
Къде е най-подходящото място за измерване?
Най-често пулсът се измерва на радиалната артерия, тоест на китката на ръката. Тази опция е удобна и позната, но не е подходяща за всеки.
При ниско кръвно налягане, тежка атеросклероза на периферните съдове или други артериални лезии, пулсовата вълна на радиалната артерия може да бъде слабо изразена. В такива случаи е за предпочитане да се използват по-централни области, по-специално каротидната артерия .
Изключително важно е да се внимава: прекомерният натиск върху каротидната артерия може да причини рефлекторна брадикардия (забавяне на пулса) или дори припадък, особено при пациенти в напреднала възраст.
Колко време трябва да се брои пулсът?
Често срещана грешка е пулсът да се брои за 15 или 30 секунди и след това да се умножи по 4 или 2. Тази практика може да е приемлива при пациенти с редовен ритъм, но дори тогава съществува риск от получаване на неточен резултат.
При наличие на аритмии (особено предсърдно мъждене или чести екстрасистоли), подобно ограничаване на времето за измерване намалява точността значително. В такива случаи пулсът трябва да се брои стриктно в продължение на една цяла минута. Това позволява по-точна оценка на истинската сърдечна честота и откриване на евентуални паузи или нередности в ритъма.
Кога да се измери пулсът?
Друг важен детайл, който често се пренебрегва, е състоянието ви по време на измерването. След физическо натоварване, пиене на кафе, пушене или емоционален стрес, пулсът може да се ускори значително.
За да се получат надеждни данни, е необходимо да си осигурите поне 5 минути почивка в седнало или легнало положение. Нарушаването на това правило често води до неверни заключения за „тахикардия“, което може да предизвика ненужни прегледи или промени в терапията.
Разлика между пулс и сърдечен ритъм (пулсов дефицит)
Синхронността на пулса и сърдечната дейност заслужава специално внимание. При слаб пулс не всяка систола (сърдечно съкращение) води до образуване на пълноценна пулсова вълна в периферията. В резултат на това пулсът на китката може да бъде по-нисък от истинската сърдечна честота.
Автоматичните устройства за измерване на кръвното налягане обикновено отчитат броя на пулсовите вълни за единица време, като е възможно да подценят истинската сърдечна честота.
В такива случаи по-точна оценка може да се постигне чрез аускултативно измерване на върха на сърцето (със стетоскоп) или чрез записване на ЕКГ. Сравнението на сърдечната честота и пулсовите вълни позволява да се идентифицира т.нар. пулсов дефицит – разликата между броя на сърдечните удари и броя на пулсовите вълни.
Ключови препоръки и нормални стойности
Бройте пулса си поне 1 минута, особено при наличие на аритмия.
Измерете сърдечната си честота след 5 минути почивка, като избягвате стимуланти и пушене.
При съмнение проверете с аускултация на сърдечните тонове или с ЕКГ.
Не разчитайте изцяло на джаджи и автоматични устройства.
За кого е важно да следи пулса си? Редовното измерване на пулса е по-важно за пациенти със сърдечни аритмии, сърдечна недостатъчност, както и при прием на специфични медикаменти (антиаритмични лекарства, бета-блокери, калциеви антагонисти, бронходилататори).
Важно е да се знае: Сърдечната честота на здрав човек се променя в много широк диапазон – от 35 удара/мин по време на нощен сън до >150–160 при интензивна физическа активност. Средна сърдечна честота >90 удара/мин според 24-часов ЕКГ монитор изисква бдителност и търсене на причини като анемия, тиреотоксикоза, тревожност или хронична сърдечна недостатъчност.
