България се е превърнала в една от най-активните зони за мълнии на Стария континент, показват тревожни данни от Европейската мрежа за детекция на мълнии (EUCLID). Страната вече е определяна като „гореща точка“ на Балканите, които постепенно се оформят като новия мълниеносен пояс на Европа.
Само през юли 2024 г. над територията на страната са отчетени над 450 000 мълнии, а на 10 юли е поставен абсолютен рекорд – 45 000 електрически разряда в рамките на едно денонощие.
Най-интензивна активност се наблюдава в Западна и Южна България. Според метеоролозите това се дължи на географското ни положение – топъл и влажен въздух от Егейско море редовно се сблъсква със студени маси, нахлуващи от север.
„Това, което се случва над Балканите, е миниатюрна версия на процесите над Амазония“, коментира метеорологът д-р Георги Рачев.
Гръмотевичните бури възникват, когато топлият въздух рязко се издигне, охлади и кондензира в мощни купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus), чиито върхове достигат до 16 километра височина. Вътре в тях сблъсъкът между ледени кристали и водни капки генерира огромен електрически заряд, който намира изход под формата на мълния.
По данни на Copernicus Climate Service (2025) Балканите вече са новият център на гръмотевичната активност в Европа. В България средно се отчитат между 22 и 28 дни с гръмотевични бури годишно, а в рисковите райони като Родопите, Пловдивското поле и Струмската долина броят им надхвърля 40 дни.
За сравнение: в Германия дните с мълнии са около 17, във Франция – 20, а в Норвегия – под 10.
Ръстът на бурите носи и осезаеми последици. Данни от Института за изследване на атмосферната електричност показват, че инцидентите, причинени от мълнии, са се увеличили с 35% за последните пет години. Отчита се и ръст на горските пожари, както и сериозни повреди по електрически инсталации в градовете.
Според проучване на NASA, при повишаване на средната температура само с 1°C, броят на мълниите нараства с около 12%. Черноморският регион е особено уязвим – топлите морски води „подхранват“ конвекцията и засилват интензитета на бурите.
Съвременните спътници, като EUMETSAT Meteosat Third Generation, вече засичат всяка искра в реално време – дори и тези, които се случват само между облаците. Според данните от юли 2025 г., България се нарежда в челната тройка на Европа по плътност на електрически събития.
Експертите са единодушни: бурите над България вече не са изолирано природно явление, а симптом на климатичен преход, който превръща Балканите в една от най-активните атмосферни зони в Европа.
