Съдържание
Ще се обсъжда и искане на Инициативен комитет от „Тракия“ да се спре проектът за продължението на бул. „Санкт Петербург“. Звучи като гражданска инициатива – докато не се окаже, че две трети от подписите под петицията са фалшиви или некоректни. В нормален град това би било скандал. В Пловдив – просто още един ден в общинския цирк.
Комитетът твърди, че булевардът бил „ненужен“, защото имало алтернативи. А кой ще поеме отговорност за задъхания трафик, за хаоса по „Цариградско“ и „Освобождение“? Никой. Всички са заети да подписват и да протестират срещу всичко, без да предлагат нищо.
„Филипово“ – същият проект, нов етикет
Следва и римейк на стария скандал – застрояването на квартал „Филипово“. Преди месеци кметът го оттегли под натиск, сега го връща „преработен“. Преработен ли? Едва ли. Само височината на сградите е намалена – от 75 на 50 метра. Всичко друго е същото.
От ПП–ДБ са прави – това е козметика, не промяна. В Пловдив строителният натиск никога не спи, само се преопакова.
Децата ще учат на сантиметри от оградата
На сесията ще се решава и дали да се наруши Законът за устройство на територията – отстоянието между новата сграда на училище „Княз Александър I“ и оградата да бъде намалено от 3 на 1,5–2 метра.
Защо? Защото така било „по-удобно“. Така се рушат правила – сантиметър по сантиметър, докато градът остане без нито един.
Болницата без посока
Общинските съветници ще решават и съдбата на д-р Калин Калинов, управител на МБАЛ „Свети Мина“. Ще бъде освободен и заменен временно – както винаги. Временни управители, временни решения, временни резултати. Постоянна е само посредствеността.
Град без воля
Пловдив прилича на заседнал кораб – с капитани, които спорят кой е виновен, вместо да хванат кормилото. Общинският съвет е превърнат в сцена на дребни политически сметки, а гражданите отново плащат цената.
Вместо воля – оправдания. Вместо решения – процедурни хватки.
Пловдив заслужава не просто автобуси и булеварди, а управление с гръбнак и съвест. Докато обаче съветниците си играят на политика, градът ще продължава да буксува – и да чака на спирката на бездействието.
