Консумацията на хляб в Испания е намаляла драматично – с цели 80% от 60-те години насам, показват данни, цитирани от Euronews. От средно 134 килограма на човек годишно тогава, днес испанците консумират едва около 28 килограма. Това не е просто промяна в диетата, а симптом на по-широка културна и социална трансформация.
Хлябът – някога неизменна част от всяко испанско ястие – изчезва от трапезите с тревожна скорост. Паралелно с това секторът преживява сериозна криза: четири от всеки десет пекарни са затворили от началото на века, а индустриалното производство измества традиционните занаятчийски методи.
Промяната е най-вече поколенческа. Според Хосе Мария Фернандес, генерален секретар на Испанската конфедерация на пекарните, подходът на различните възрастови групи е коренно различен:
„Моето поколение не може да си представи хранене без хляб, а децата и внуците ми се хранят нормално и без него.“
Младите заместват хляба с други източници на въглехидрати – като пица и паста – и често свързват консумацията му с напълняване или хранителна непоносимост. Макар хлябът да има ниско съдържание на мазнини, митът за неговата „вредност“ се оказва устойчив. Допълнително влияние има и тенденцията хора без доказана непоносимост да спират глутена.
През последното десетилетие търсенето е спаднало с още над 20% – от 34,9 килограма на човек през 2015 г. до под 28 кг през 2025 г. Ежедневната покупка на хляб, някога част от рутината, вече е все по-рядко срещана.
Традиционните пекарни са сред най-засегнатите. Освен ниската консумация, те се борят и с проблеми, свързани с подмяната на поколенията и поскъпването на суровините. За десетилетие хлябът е поскъпнал с около 30%, а голяма част от продажбите се пренасочват към супермаркети и бензиностанции, където доминират индустриално произведени изделия.
Според занаятчийската пекарна 3Letras Pan, цитирана от RTVE, индустриализацията води до по-бързи и некачествени процеси: „Получава се продукт с минимално ферментиране, много мая и плосък вкус.“ Резултатът е порочен кръг – по-лошо качество, по-ниско потребление и още по-силна индустриализация.
Все пак надежда има. Расте групата на хора, които предпочитат качествен, пълнозърнест или квасен хляб. Тези потребители купуват по-рядко, но избират по-висок клас продукти, което води до поляризация на пазара.
Според специалисти бъдещето на сектора минава през връщане към качеството. „Ако навсякъде се произвеждаше истински хляб, потреблението му щеше да се увеличи значително“, твърди Ескарпа. Предизвикателството е да се възстанови културата на добрия хляб в общество, което все по-рядко го възприема като част от своята ежедневна гастрономия.
Спадът в потреблението на хляб не е просто статистика – той отразява дълбока промяна в начина на живот, навиците и възприятията на испанците в един модернизиращ се свят.
