Това не е проста смяна на директор. Това е ясен, циничен, задкулисен удар, нанесен с единствена цел: да се разчисти път към обществените пари, към милионите левове, които текат през една от най-голямите болница в Южна България. И всички го виждаме. Всички го усещаме. Но всички си мълчим и си затваряме очите.
Докато лекарите, сестрите и санитарите са хората на крак, докато те се борят с пълни отделения, с изтощение и с морална пустош, някъде там, в затъмнените кабинети, се води жестока битка за власт и пари. Битка, в която здравето на пациентите е последна мисъл, а предаността на персонала – просто досадна пречка.
Работните „кучета“ в болницата – тези, които буквално спасяват животи. Те са статисти, експлоатирани от системата, която трябва да ги подкрепя. Те носят тежестта на цялата система, докато посредствениците и политическите назначенци си играят на тронове.
И в центъра на този скандал стои един човек, който по закон и по длъжност трябва да е техният защитник: глухонемника министър на здравеопазването Силви Кирилов.
До него бяха изпратени писма. Покани. Молби. Подписки от хора с професионална чест и гражданска съвест. И какъв е отговорът? Глухо мълчание. Това мълчание е по-говорящо от всяка дума. То крие не просто безразличие, то крие съгласие. Съгласие с модела на управление, при който болниците са не центрове за лечение, а частни феоди за разпределение на ресурси.
Г-н Кирилов, вие сте лекар. Кълнахте се да помагате на болните. Но в този момент вие не сте министър. Вие сте послушник. Послушник на партийната машина, на скритите интереси и на групата хора, които дърпат конците в Пловдив. И за жалост, сте по-добър послушник, отколкото сте министър или лекар. Вашата пасивност е предателство не само към лекарите в Пловдив, но и към всички български граждани, които разчитат на системата, която трябва да ръководите.
Въпросът вече не е „какво ще направи министърът“ той е ясен . Въпросът е: Ще чуе ли някой?
Ще чуе ли някой от управляващите вика на помощ от Пловдив? Ще обърне ли някой внимание на отчаяните хора, които държат системата жива? Или всички ще се правим на „ощипаните моми“, че това е нормална административна промяна, докато корупционната машина не смаже и последните останки от професионална гордост и обществено достояние?
Срам и позор за всички, които си затварят очите! Срам и позор за глухонемната власт, която играе с животите и здравето на хората!
Часът за мълчание отмина. Остана само яростта. И тя расте с всеки изминал ден, в който безгласният министър и безсъвестната система продължават да игнорират крясъка на един цял град.
