Съдържание
След близо три часа оживени дебати бюджетната рамка за 2026 г. беше одобрена в ресорната комисия с 13 гласа „за“ от управляващото мнозинство – ГЕРБ, БСП и ИТН. Опозиционните формации гласуваха против.
Финансовият министър Теменужка Петкова определи проектобюджета като „единствено възможния“ и обвини своя предшественик Асен Василев за ежегодния ръст на разходите с около 600 млн. лева. Тя повтори ангажимента на премиера Росен Желязков за започване на дебат по отвързването на заплатите в определени сектори от средната работна заплата – но едва от следващата година.
Основните параметри на първия бюджет в евро
Документът предвижда рекордни приходи и разходи и дефицит от 3% – в рамките на европейските правила. Приходите се очаква да достигнат 51,4 млрд. евро, а разходите – около 55,1 млрд. евро. Така салдото остава минус 3,2 млрд. евро, което отговаря на заложения дефицит.
Планирано е през бюджета да бъдат разпределени 45,8% от БВП – над допустимия таван от 40% според фискалните правила.
Разчетите са направени при прогноза за икономически растеж от 2,7% и средногодишна инфлация от 3,5%.
Приходи и разходи
Най-голямата част от приходите – 28,4 млрд. евро – се очаква да дойдат от данъци. Най-сериозен принос има ДДС с около 14 млрд. евро, следван от данъците върху доходите на физическите лица с 4 млрд. евро.
Разходите за заплати и издръжка на държавната администрация остават високи – 7,3 млрд. евро.
Минималната работна заплата от 2026 г. се увеличава до 620 евро. Дългът се очаква да достигне 37,6 млрд. евро или 31,3% от БВП. Минималният фискален резерв към края на 2026 г. е заложен на 2,4 млрд. евро. За капиталова програма са отделени 980 млн. евро.
Промени в данъци и осигуровки
Законът за местните данъци и такси дава нова отсрочка на общини, които не са готови да прилагат новата методика за такса смет – ако до 31 януари 2026 г. няма приети план-сметки, таксата за 2026 г. ще остане като тази за 2025 г. Крайният срок общините да докладват готовност е удължен до 2028 г.
Предвидено е увеличение на данъка върху хазарта с аргумент за по-високи приходи. Осигурителните вноски се повишават с 2% през 2026 г. и с още 1% през 2027 г. Данък „дивидент“ се удвоява – от 5% на 10%.
Критики от бизнеса и синдикатите
На заседанието присъстваха подуправителят на БНБ Петър Чобанов, както и синдикати и работодатели, след като проектът не получи подкрепа в Тристранния съвет.
От КНСБ заявиха, че политиката по доходите стимулира растеж, а не инфлация. Работодателите обаче остро се противопоставиха на промяната в данъчно-осигурителния модел.
Мартин Димитров от ПП–ДБ обвини управляващите в нарушено обещание за липса на данъчни увеличения. Представители на КТ „Подкрепа“ предупредиха, че поскъпването на петрола ще доведе до нова инфлационна вълна.
Общините поискаха още една година да могат да използват отчисленията по Закона за управление на отпадъците, без да ги внасят в регионалните инспекции.
Работодателските организации предупреждават, че по-високите осигуровки и увеличеният данък „дивидент“ ще тласнат бизнеса към сивия сектор.
Позицията на БНБ и политическите сили
Подуправителят Петър Чобанов подчерта, че бюджетът е „на ръба“ по отношение на дефицита и призова за повече ефективност. Той изтъкна, че влизането в еврозоната трябва да се използва за привличане на повече инвестиции.
От ДПС – Ново начало обявиха, че ще подкрепят бюджета. Йордан Цонев подчерта нуждата от силни институции и растящи доходи в публичния сектор – особено за учители, лекари, полицаи и военнослужещи.
Остра реакция от Асен Василев
След заседанието бившият финансов министър Асен Василев определи документа като „най-пагубния бюджет в новата история на България“. Според него това е най-голямото увеличение на данъци от 1996 г. насам и огромната част от разходния ръст не отива за минимални заплати, пенсии или отбрана, а в „разни касички“ и „бухалки“.
