Съдържание
9 години и 5 месеца. Толкова продължи животът на „Свободна зона – Пловдив“ АД като общинско дружество, преди внезапно да бъде обявено, че се подготвя за продажба. Фирма, наричана години наред „златната кокошка“ на общината, днес е представяна като тежест за бюджета – класически сценарий, познат от редица други „приватизационни подготвителни операции“ из страната.
2016: Политически „триъгълник“ и раждането на общинския гигант
На 13 юни 2016 г. тогавашният финансов министър Владислав Горанов, председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова и кметът Иван Тотев подписват споразумение за прехвърляне на държавните 46% от дружеството към Община Пловдив.
Така общината става собственик на 85,47% – стратегически пакет, който според управляващите тогава трябваше да превърне фирмата в стабилен източник на печалба.
Тотев уверяваше, че с наличните 1,7 млн. лева резерв, пълния капацитет и прилежащите 44,3 дка собствен терен + 17 дка общински, дружеството е готово за разширение и нови инвестиции.
След 2019 г.: Управленски кадрови решения и първи сигнали за „развитие в грешна посока“
След приключването на мандата на Тотев директор става неговият дългогодишен заместник Розалин Петков – назначение, възприето от част от обществеността като продължение на стария управленски модел.
Именно в периода след тази кадрова промяна започват да се появяват първите индикации за:
-
спад в дивидентите,
-
застой в инвестициите,
-
липса на значими подобрения в складовата база,
-
намаляване на финансовите резултати.
Вместо разширение – застой. Вместо дивиденти – символични суми. През 2024 г. – изобщо не се предвижда изплащане към бюджета.
От печелившо дружество до „неизгоден актив“ – класическа схема?
Съществуващите факти създават тревожната картина, че в рамките на по-малко от десетилетие „златната кокошка“ е превърната в актив с понижена стойност – процес, наблюдаван в редица други общини и държавни структури, когато подготвителният етап за приватизация започва със „счупване“ на дружеството отвътре.
Кой има интерес от подобно развитие?
Тук се навлиза в територията на публичните твърдения и политически интерпретации.
В обществото циркулират упорити слухове, че към „Свободна зона – Пловдив“ има интерес структури, свързани с бивш кмет, който продължава да има значимо влияние в Общинския съвет чрез хора, възприемани като негови неформални представители.
Важно уточнение:
Няма официално потвърдена информация за конкретен купувач.
Слуховете обаче се засилват от наблюдаемото политическо „размразяване“ в отношенията между настоящия градоначалник и бившият му колега– процес, който според мнозина осигурява на управлението по-спокойно мнозинство в общинския съвет.
Точно тези политически зависимости пораждат основния обществен въпрос:
Дали предстоящата сделка е публично-оправдана или политически мотивирана?
Жителите на Пловдив имат право да знаят:
-
Защо печеливша фирма е оставена да ерозира?
-
Защо стратегически актив – с огромен имотен потенциал – се подготвя за продажба именно сега?
-
Има ли конфликт на интереси или задкулисни зависимости, които влияят на решенията в общинския съвет?
И най-важното: кой наистина ще се възползва от тази сделка – градът или определени политически кръгове?
„Свободна зона“ ще бъде представена като „провал“.
Ще бъде предложена за продажба „в името на стабилността“.
Ще се появи „стратегически инвеститор“, често с познат профил.
И след няколко години същите хора, които днес я обезценяват, ще обвинят общината, че „не е можела да я управлява“.
Това е най-скъпият политически комфорт — този, който се плаща с общинско имущество.
