Пловдивският общински съвет днес отново се готви да се превърне в театрална сцена – този път заради предложението на кмета Костадин Димитров общината да се освободи от акциите си в четири дружества. Да, точно така – вместо стратегия за управление, имаме бърза разпродажба.
В “Свободна зона”-АД и „Обелос“ общината държи над 85% и над 50% – сериозни дялове, които по принцип би трябвало да носят тежест, влияние, визия. В УМБАЛ „Пловдив“ и Общинска банка делът е малък – 6.8% и 0.28%, но символичен. Мотивът на кмета? Че дружествата не носели печалба. Чудесно. Следвайки тази логика, утре може да продадем и сградата на Общината, защото не „носи дивидент“.
Докато градът чака ясна концепция, получава… разпродажба „на килограм“.
И за да не скучаем – общинските съветници за трети пореден път ще дъвчат обществената поръчка за 29-те автобусни линии. Сегашните превозвачи работят с временни договори, а първите два дебата потънаха в искания за „ясни критерии“ и „справедлив срок“.
Превод: никой не иска да си сложи подписа под скандал, но и никой не смее да реши проблема.
Жителите на ж.к. „Тракия“ вече са подали подписка срещу продължението на бул. „Санкт Петербург“. Хората твърдят, че има алтернативи, а новото трасе ще донесе само прах, шум и екологични щети.
Иначе казано – поредният проект, който никой не иска, но някой страшно настоява да бъде направен.
На фона на цялата суматоха, едно предложение изглежда нормално, дори красиво – монументалният „Хачкар“, иницииран от арменската общност, по повод 1160 години от приемането на християнството в България. Един културен жест, който поне няма да създаде скандал. Засега.
Ще се гласува и удостояването на Тодор Петков и скулптора Николай Савов със званието „Почетен гражданин на Пловдив“.
Тодор Петков – за управленски заслуги и 75-тия му юбилей.
Николай Савов – за творческото му наследство.
Да, хубаво е да се отдава признание. Но когато се случва в същата сесия, в която общината обмисля разпродажба на активи, неволно се усеща вкус на „димна завеса“.
