Мой приятел ми разказа следната лична история, която смятам за поучителна. Пресъздавам я накратко.
Преди две седмици му откраднали мотора от двора на къщата. Позвънил незабавно на 112. Оттам го попитали дали се намира на адреса. Той отговорил, че в момента не е там. Операторът казал: когато стигне до адреса, да се обади отново. Приятелят ми учудено попитал защо е необходимо да присъства лично и ако беше в чужбина например, нима нямаше да регистрират кражбата и да започнат издирване? Отговорът бил: „Господине, това са хипотези, няма да ги обсъждаме.“
След около час той отново се обадил на 112, вече от адреса, и повторил сигнала за кражбата. Попитали го дали има видимост към улицата. Защо? За да наблюдава кога ще пристигне патрулът и веднага да излезе при тях. Приятелят ми попитал дали полицаите не могат да му звъннат директно. Отговорът бил отрицателен: те щели да се обадят на 112, а 112 – на него. Така и станало.
След час-два пристигнали двама полицаи. Записали данните от личната му карта и талона на мотора и си тръгнали. Не проверили за камери, не разпитали съседи, въпреки че къщата се намира на оживена улица с магазини и жилищни блокове.
Преди да си тръгнат, му казали, че трябва лично да отиде до районното управление, за да подаде заявление за издирване. На въпроса защо е необходимо това, след като вече им е дал цялата информация, му отговорили, че такава е процедурата – без подпис на хартия издирване няма да има. Между другото го „посъветвали“, че ако все пак мотора бъде намерен, ще се наложи да ходи още многократно до РПУ-то, за да дава показания и да разпознава отделните части.
Отишъл човекът в районното. Съобщил на портиерa целта на посещението, а той му казал да изчака. Не го попитал за име, телефон, адрес и не го вписал в тефтера за посетители. Приятелят ми забелязал, че и други хора, които пристигали с оплаквания, също не бивали регистрирани. Докато чакал, чул грък, който се опитвал да обясни на гръцки и английски, че си е загубил личните документи. Отговорили му, че трябва сам да си намери преводач, за да могат да му вземат сведения и да му издадат документ…
Моят приятел чакал 40 минути някой да го извика, за да подпише заявление за издирване. Никой не дошъл. Портиерът дори затворил гишето и се заел със сандвича си.
Приятелят ми си тръгнал. Вече бил убеден, че полицията няма да направи абсолютно нищо. Убеден е също, че дори и да увеличат заплатите на полицаите не с 50%, а с 500%, пак няма да си помръднат пръста.
Вие как мислите?
(От Фейсбук)
Б.Р. Стойчо Кацаров е бивш депутат и министър на здравеопазването. В момента е председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
