Близо седем години след шумните арести Пловдивският окръжен съд най-после даде ход на делото за източването на над един милион лева от Националната здравноосигурителна каса чрез т.нар. „аптеки фантоми“. На подсъдимата скамейка седнаха четирима: Иван Деспотов – бивш началник на дирекция „Договаряне и контрол“ в РЗОК – Пловдив, Влади Манев – бивш началник сектор „Контрол на аптеки“, Николай Александров – представител на фармацевтични дружества, и Веселин Николов – сътрудник в едно от търговските дружества.
Срещу всички е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, ръководена от Деспотов, създадена с цел извършване на документна измама в особено големи размери – престъпление, определено като „особено тежък случай“. Арестите датират от май 2018 г., а според прокуратурата схемата е действала още от началото на 2017 г.
Допълнително срещу Деспотов и Манев има и обвинения за подкуп в особено големи размери. Иван Деспотов е обвинен и за незаконно придобиване и държане на голямо количество боеприпаси. Срещу Николай Александров е повдигнато и отделно обвинение за даване на подкуп на длъжностно лице.
Процесът започна с разпити на свидетели. Само в първия ден бяха изслушани шестима, а общият брой свидетели по делото е около 100. Сред тях са бившият зам.-директор на РЗОК Пловдив Даниела Кършева и магистър-фармацевт, предоставил дипломата си за регистрирането на една от фиктивните аптеки.
Според обвинителната теза, припомня БТА, схемата е създадена от Деспотов и собственика на аптеки Николай Александров. Те регистрирали фирми на подставени лица, получавали лиценз за аптека, а служители от здравната каса им предоставяли подробни данни за пациенти с тежки заболявания, нуждаещи се от изключително скъпоструващи медикаменти – на стойност между 25 000 и 35 000 лева. Аптеки на практика не съществували, но дружествата получавали лекарства за десетки хиляди левове. Липсата на реален контрол, който е трябвало да бъде упражняван именно от подчинени на Деспотов и Манев, направила източването възможно.
За да избегнат проверките на НЗОК, обвиняемите на всеки три месеца регистрирали нови фирми с право на аптечна дейност, а старите бързо „фалирали“. Така следите потъвали, а схемата продължавала да работи.
