Като опитен политически стратег, Бойко Борисов пръв улови натрупващото се обществено напрежение. Той интуитивно разчете емоционалния заряд в протестите – умение, което се придобива само след дългогодишно участие в политическите битки. Именно затова направи най-разумния ход в ситуацията: оттегли проблемния бюджет. Това бе не просто жест на политическа мъдрост, а акт на лидерска отговорност – той предотврати ескалация, която можеше да прерасне в насилие и да нанесе тежки щети на държавата и политическия процес.
Борисов пресметна и два ключови фактора. Първо, че избори преди юни биха били пагубни за целия управленски модел, а непремерен инат щеше да удари най-силно именно партията, която носи най-голяма тежест в системата. Второ, че недоволството не е просто партиен сблъсък, а дълбока икономическа реакция на граждани, които не желаят повече да понасят тежестта на една неефективна администрация. Той ясно видя, че не можеш да стоиш срещу подобна вълна – можеш само да я управляваш.
И именно в този момент на разлом се открои неговата политическа сила. Управлението в сегашния му вид наистина започна да тежи, а вариантът за предсрочни избори се превърна в реална възможност за рестарт. Докато ПП–ДБ, ИТН и БСП се разминават с протестиращите или сами подписват политическите си присъди, Борисов отново демонстрира, че притежава инстинкт да измъква партията си от капаните на кризите. Този път – като направи навременна стъпка назад, която всъщност е стратегически ход напред.
