Озоновата дупка: Наблюдава се свиване в резултат на международните усилия
Озоновата дупка продължава да се свива, като тази година е измерена петата по големина за последните две десетилетия. Това твърдят учени от НАСА и Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA), цитирани от ЮПИ и сайта на американската космическа агенция.
Според експертите, това благоприятно развитие е пряк резултат от международните усилия за забрана на химикали, които разрушават озоновия слой. Свиването на дупката се дължи до голяма степен на Протокола от Монреал – историческият международен договор, сключен през 1987 г., чиято основна цел е да прекрати употребата на веществата, нанасящи щети на озоновия слой.
Озоновият слой защитава живота на Земята от вредната слънчева радиация. Въпреки това, хлорните съединения, които могат да се задържат във въздуха до 100 години, го увреждат, водят до изтъняването му и образуването на дупка над Южното полукълбо.
Тази година озоновата дупка е петата по големина от 1992 г. насам, когато влезе в сила споразумението, подписано от всички държави по света. То забрани много от хлорните съединения, използвани преди това в хладилниците и аерозолите.
„След като достигнаха своя пик около 2000 г., нивата на озоноразрушаващите вещества в стратосферата над Антарктика са намалели с около една трета в сравнение с нивата преди появата на озоновата дупка“, обясни Стивън Монцка, старши учен в Лабораторията за глобално наблюдение на NOAA, цитиран от ЮПИ.
Озоновата дупка обикновено достига максималния си размер през септември и октомври, преди да изчезне към края на декември и да се появи отново през пролетта в Южното полукълбо. Тази година средният ѝ размер е бил 18,71 милиона квадратни километра, което е площ, два пъти по-голяма от континенталната част на САЩ. Учените от НАСА очакват през 2025 г. озоновата дупка да изчезне с около три седмици по-рано от обичайното за последното десетилетие.
На 9 септември озоновата дупка достигна най-голямата си площ за деня през годината – 22,86 милиона квадратни километра, съобщи космическата агенция на САЩ на своя сайт. Тази площ е била с около 30 на сто по-малка от най-голямата, наблюдавана досега – през 2006 г., когато средният ѝ размер е достигнал 26,60 милиона квадратни километра, припомнят от НАСА.
„Както и предполагахме, наблюдаваме тенденция към намаляване на площта на озоновите дупки в сравнение с началото на века“, заяви Пол Нюман, старши учен в Университета на Мериленд и ръководител на екипа за изследване на озона на НАСА.
Учените предупреждават, че процесът на възстановяване на озоновия слой все още продължава. Очаква се пълното му възстановяване да отнеме още няколко десетилетия, припомня ЮПИ.
