В края на лятото на 2022 г. Украйна стартира мащабна контраофанзива на юг. На 11 ноември операцията кулминира с освобождаването на град Херсон и връщането на всички територии западно от река Днепр, които бяха под руска окупация.
На фона на еуфорията от успеха обаче, едно ключово събитие остана на заден план – забележителното организирано отстъпление на блокираните руски сили. В рамките на няколко седмици между 20 000 и 30 000 руски военнослужещи, включително елитни части и огромно количество бойна техника, бяха успешно евакуирани през реката. Това стана възможно чрез фериботи и понтони, въпреки че украинците бяха направили основния мост частично неизползваем. Украинските сили подлагаха преминаването на масиран артилерийски обстрел, но внезапно прекратиха огъня за няколко седмици, точно когато основната част от руската групировка се изтегляше.
„Организираното изтегляне от Херсон беше най-успешната руска военна операция в цялата война“, коментира Джордж Барос от Института за изследване на войната. Ако тези сили бяха унищожени или пленени, това щеше да бъде повратен момент и унижение за Кремъл пред света.
Частни разговори с високопоставени украински представители разкриват скритите причини за този пропуск. Първо, САЩ са изразили сериозни опасения, че едно унизително поражение за Русия може да провокира тактически ядрен удар. Второ, Украйна е разполагала с ограничени запаси от далекобойни боеприпаси – пряк резултат от рестрикциите на Вашингтон. Случилото се около Херсон е ярко доказателство за това как западните ограничения върху оръжията са диктували начина, по който Киев води войната.
Парадоксът „Войната на Байдън“
Президентът Доналд Тръмп често наричаше конфликта „войната на Байдън“. Твърдението му, че Джо Байдън носи лична вина за инвазията, е невярно – отговорността е изцяло на Владимир Путин. Но в друг смисъл определението е точно: ходът на бойните действия бе пряко моделиран от решенията на администрацията на Байдън кога и как да въоръжава Украйна. Тези решения в голяма степен оформиха руските завоевания, сегашните позиции на фронта и огромния брой жертви.
Наследството на Байдън не е изцяло отрицателно. Неговата администрация успя да изгради международна коалиция, без която Украйна едва ли щеше да запази 80% от територията си. И все пак, прекомерната предпазливост и „червените линии“ на Вашингтон попречиха на Киев да приключи войната при свои условия.
Хронология на забавянето
Първата стратегическа грешка бе отказът Украйна да бъде въоръжена превантивно по време на руското струпване на войски през пролетта на 2021 г. Дори когато американското разузнаване вече бе сигурно в предстоящата инвазия, Байдън забави скромен пакет от 200 млн. долара, за да „даде шанс на дипломацията“. Този сигнал за слабост, комбиниран с фиаското в Афганистан, бе разчетен от Кремъл като липса на решителност.
В началните етапи на войната екипът на Байдън задържаше тежко въоръжение, убеден, че Киев ще падне за дни. Страхът, че американските технологии ще попаднат в руски ръце, парализира доставките. Реалността обаче опроверга тези прогнози. Украинците, въоръжени с „Джавелин“, NLAW и стара съветска техника, отблъснаха атаката.
Страхът от ядрена ескалация изигра ключова роля. Кремъл използваше тактиката на „рефлексивен контрол“, манипулирайки страховете на Запада. Дори когато рискът от ядрен удар намаля след намесата на Китай и предупреждението на Си Дзинпин към Путин, Вашингтон продължи политиката на сдържане.
Оръжията, които дойдоха твърде късно
Историята на доставките е история на закъсненията:
Системите HIMARS бяха предоставени едва след падането на Мариупол, където загинаха хиляди.
ПВО системите „Пейтриът“ бяха отказани в началото, въпреки ударите по цивилна инфраструктура.
Танковете „Ейбрамс“ пристигнаха чак през септември 2023 г.
Далекобойните ракети ATACMS бяха доставени едва през октомври 2023 г., и то с ограничен обсег и забрана за удари по руска територия.
САЩ не само ограничаваха собствените си доставки, но и оказваха натиск върху европейските съюзници да не изпращат танкове и изтребители F-16 навреме. Както отбелязва Люк Кофи от Hudson Institute: „Нерешителността струваше скъпо на Украйна. Байдън принуди Киев да се бие с една вързана ръка“.
Дори през 2024 г. Вашингтон оказваше натиск върху Украйна да спре ударите с дронове по руски петролни рафинерии. Когато това ограничение отпадна, украинските дронове нанесоха сериозни щети на руската икономика – доказателство, че забраната е била изкуствена и вредна.
Приемственост в политиката
Политическият ефект в САЩ бе значителен. Бавният темп създаде усещане за „вечна война“, което подсили позициите на републиканците. Въпреки критиките на Тръмп, че Байдън не е позволил на Украйна „да отговори“, след идването на новата администрация повечето ограничения останаха. Според „Уолстрийт Джърнъл“ екипът на Тръмп тихомълком продължава да блокира използването на ATACMS срещу цели дълбоко в Русия.
Ако Байдън не беше позволил на Кремъл да манипулира страховете му, Мариупол можеше да бъде спасен, а руските сили в Херсон – разгромени. Руската енергийна индустрия можеше да бъде парализирана много по-рано, принуждавайки Путин към преговори.
Вместо това моделът на „контролирана война“ оцеля и при Тръмп. Усилията за мир, както показва и мисията на Стив Уиткоф, изглеждат обречени на провал, ако подходът не се промени. Единственият път към края на конфликта минава през сваляне на ограниченията: позволяване на удари по военни цели в Москва и Санкт Петербург, използване на замразените руски активи и налагане на тотални вторични санкции. Само така Путин ще бъде принуден да преговаря.
