Университетските болници са извършили дейност по близо 504 хил. клинични пътеки, докато държавните многопрофилни болници (МБАЛ) – по около 275 хил. Общият брой изпълнени клинични пътеки в страната през 2024 г. достига 2,32 млн. Срещу този обем дейност университетските лечебни заведения са реализирали 1 млрд. лв. приходи от Национална здравноосигурителна каса, от общо 3,9 млрд. лв. за всички болници в страната, а МБАЛ – 431 млн. лв. Това показва последният анализ на Институт за пазарна икономика (ИПИ) за дейността на болниците за болнична помощ, цитиран от ФОКУС.
В изследването са включени 17 държавни университетски болници, сред които УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, УМБАЛ „Александровска“, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив и други. Отделно са анализирани и 20 от най-големите държавни многопрофилни болници в страната.
Само тези 37 лечебни заведения формират около една трета от цялата болнична дейност в България и получават приблизително същия дял от средствата на НЗОК. Разпределението обаче е различно, когато става дума за плащанията за лекарства – такива са получили едва 8 университетски болници и 3 МБАЛ, на обща стойност 290 млн. лв. от общо 1,4 млрд. лв. за страната.
При разходите за медицински изделия концентрацията е още по-изразена – близо половината от всички средства на НЗОК в тази категория са усвоени от избраните 17 университетски болници.
Най-голям обем клинични пътеки през 2024 г. е отчетен в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, с близо 90 хил. пътеки, а сред МБАЛ водят болниците в Хасково и Сливен – с по около 22 хил. всяка.
На този фон, преди броени дни стана ясно, че правителството в оставка увеличава капитала на четири големи държавни болници с общо 7,4 млн. лв., предназначени за закупуване на оборудване, както и за реновиране и преустройство на болнични помещения.
Дори без да се навлиза в оценка на целесъобразността на тези инвестиции, остава ключовият въпрос как държавата управлява собствените си лечебни заведения и по какъв начин взема решения за насочване на публичния ресурс – ресурс, който произхожда от данъците на всички граждани. Именно върху този проблем се фокусира последният анализ на ИПИ, озаглавен „Проблемите на големите: случаят с университетските и държавните многопрофилни болници и тяхната техническа ефективност“.
Изследването показва, че резултатите на значителна част от болниците могат да бъдат оптимизирани. Макар УМБАЛ и МБАЛ да имат ключова роля в здравната система, дори малки промени в управлението им биха имали съществен ефект. Анализът отчита средна загуба на ефективност от 19,3% при университетските болници и 16,1% при държавните МБАЛ. В парично изражение това означава, че през 2024 г. ресурс от 347 млн. лв. при УМБАЛ и 94 млн. лв. при МБАЛ е можело да бъде използван значително по-добре.
Неефективността не се измерва само във финансови показатели. Тя се проявява и в непълното използване на човешки и материални ресурси. При университетските болници неефективно са използвани около 780 лекари (15%), 959 медицински сестри (15%) и 1 477 болнични легла (14%). При 20-те държавни МБАЛ картината е сходна – 344 лекари, 613 сестри и 994 легла, отново приблизително 15% от общия ресурс.
Според анализа държавните многопрофилни болници постигат малко по-висока средна ефективност – 83,9%, в сравнение с университетските, като стойностите варират между 63% и 100%. На границата на пълната ефективност са болниците в Добрич, Монтана, Хасково и Пазарджик, докато най-ниски показатели се отчитат при МБАЛ в Перник, Ловеч, Видин и Шумен. Показателен е примерът с МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, която би могла да постига същите резултати с близо два пъти по-малък леглови фонд.
