На 23 декември Православната църква отдава почит на паметта на преподобни Наум Охридски – един от най-видните ученици на светите братя Кирил и Методий и значима фигура в развитието на българската книжовност и духовност.
Наум Охридски е смятан за най-младия сред учениците на Кирил и Методий. За живота му преди пристигането в България има оскъдни сведения, но според някои изследователи той е българин от областта Мизия и произхожда от благороден род. Участва активно в Моравската мисия на светите братя, а по време на престоя си в Рим в края на 867 или началото на 868 година е ръкоположен за свещеник от папа Адриан II.
След смъртта на св. Кирил през 869 г. Наум заедно с Методий и останалите ученици продължава делото им в Панония и Великоморавия, където водят тежка борба с немското духовенство. След кончината на Методий през 885 г. Наум се завръща в България заедно със св. Климент Охридски и Ангеларий.
Княз Борис I ги посреща радушно и им осигурява пълна подкрепа. Благодарение на това Наум се превръща в един от основните организатори и дейци на Преславската книжовна школа в периода 886–893 г. През 893 г., когато Климент Охридски е ръкоположен за епископ, Наум напуска Преслав и поема учителската дейност в областта Кутмичевица, в град Девол.
Около 900 г. той се оттегля в манастир край Охрид, където продължава своята просветителска и духовна мисия. През 905 г. основава манастира „Св. Наум“, който и днес е едно от най-почитаните духовни средища на Балканите.
Преподобни Наум приема монашеска схима малко преди смъртта си и умира на 23 декември 910 година. Погребан е край храма в основания от него манастир, където мощите му и до днес почиват. Скоро след кончината му е канонизиран за светец.
На този ден имен ден празнуват всички, които носят имената Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра и Наум.
