Съдържание
Повече от две десетилетия едно столично семейство намира покой и уют във Велинград и Юндола – дестинации, превърнали се в символ на българската природа и традиция. Тяхното посещение миналия уикенд обаче завършва не с отмора, а с шок. Пред „Топ Преса“ те споделят, че за пръв път си тръгват от региона с горчиво усещане и разочарование.
От проклятия до хвърляне на предмети
В писмо до редакцията Петър Василев описва грозна сцена, разиграла се на пазарите във Велинград и Юндола. Причината за конфликта е банална, но показателна – семейството отказало да закупи стока от определени сергии, тъй като вече се било снабдило с продукти от други производители.
„Възрастни жени, а на Юндола и един възрастен мъж, започнаха да ни кълнат на български и на турски език само защото не пазарувахме от тях. Бяхме стъписани – не сме очаквали подобна агресия на такова място“, споделя Василев.
По думите му напрежението ескалирало до физическа саморазправа, като по други туристи дори били хвърляни предмети. Подобни прояви на безконтролен гняв трудно могат да бъдат обяснени с обикновена търговска конкуренция. Те удрят директно по имиджа на региона и рушат доверието на посетителите, които търсят спокойствие, а получават враждебност.
Важното уточнение: Гласът на местните
След публикуването на сигнала, в дискусията се включиха и местни жители. Родопчанка, възмутена от случилото се, подчерта, че подобно поведение е изключение, а не правило: „Аз съм от Родопите, но не говорим турски и не ходим с кърпи и шалвари. Не бива всички да бъдем поставяни под общ знаменател.“
Този коментар е ключов. Родопите от векове са еталон за толерантност и културно съжителство. Важно е единични случаи на агресия да не хвърлят сянка върху хилядите честни и гостоприемни хора в района.
Проблемът с безконтролната търговия
Инцидентът обаче изважда на преден план и по-дълбок проблем – хаосът с т.нар. „домашни“ продукти по планинските проходи. Липсата на ясен произход, съмнителните хигиенни условия и липсата на институционален контрол превръщат тези пазари в „сива зона“. Когато към липсата на регулация се добави и психологически натиск върху купувача, резултатът е ясен: туристите спират да се връщат.
Заключение: Кой носи отговорност?
Туризмът и дребната търговия са жизненоважни за икономиката на планинските райони. Но доверието се гради с години и се губи за секунди. Един крясък или една клетва са достатъчни, за да заличат спомена за чистия въздух и красивите гледки.
Остава въпросът: кой ще поеме отговорност? Местната власт, контролните органи или самите търговци, които трябва първи да разберат, че агресията не носи печалба, а само празни пътеки и пусти сергии.
